Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Ka capa, na pyi ham qii khoeng nawh khawlawng thlang khanawh na kut nak thlak awhtaw,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Nak awiawh namah awk nawh, nak awi kqawn ing namah ni pin nawh ni.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Ka capa, na pyi a kutawh taang vit hynyng ti nang simqu awhtaw na loetnaak hamna vemyihna sai kawp ti, na pyi venna cet, nak kawlung ce ak kaina phaih nawh qeennaak thoeh kawp ti.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Koeh ip, namik koeh kuu sak qoe kawp ti.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Sakzyym a kut awhkawng sakkhi a cen amyih ingkaw phak zym a kut awhkawng pha ang ding valh amyihna namah ce hul qu kawp ti.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Nang, thakdam pa, liing avena cet nawh, a khawsak ce toek nawh na cyih ta lah;
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Anih ing boei, ak sawikung, khawkkhan kung am ta na.
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Khawhqai awh a buh cun nawh cangmaa awh a ai sui hy.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Aw, thakdam pa, iqyt dy nu na ih hly? Ityk awh nu na ihnaak awhkawng na thawh hly?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Na ngaih awhtaw ip, ngam, kut boem nawh zaih,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Na ih hlanawh khawdengnaak ing khit cet amyihna ni pha kawm saw, awk voet ai vainaak ing ak tlung amyihna thoeng law kaw.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Thlakche ingkaw khawboeche thlang taw am khaaawh awioelhnaak ing ni a plam thaam hy.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Amik ing mikhqih, a khaw ing awi kqawn a kut dawn ing pho sak hy.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Ak kawlung am dyng nawh, seetnaak sai ham poeknaak ta poepa nawh, hqeehnaak sai poepa hy.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Cedawngawh ak poek kaana kyinaak ing thoeng law nawh bawtbetawh seetnaak ing pha kawm saw qoeinaak a huh voel kaana.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Khawsa ing a sawhnaak khquk awm nawh am tuih soeih khqeet awm hy.
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Ak oe qu mikhai, thailatnaak ing ak be lai, thlakdyng a hqingnak ak lo kut,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
amak leek them ak poek kawlung, thawlh sainaak benna hqingtawn ing ak dawng khaw,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
a qaai kqawn nawh thailatnaak ing ak bee, ciingnapaca lakawh hqehnaak ak sai.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Ka capa, na pa awipek ve ngai nawh, na nu cawngpyinaak ce koeh mang taak.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Na kawlungawh khoemnawh, na hawngawh aawi poe lah.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Na cehnaak hoeiawh ni hqui nawh, na ih hui awhawm ni doen kawm saw, na thawh lawawh ni tym pau pyi kaw.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Awipek taw maihchoei na awm nawh, cawngpyinaak taw vaangnak ni, toelthamnaak taw hqingnaak lampyi ni.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Nu amak leek ingkaw awih tui ing thlang ak zoek thlangthai nu ang laak awhkawng a nik doen hamna;
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Nak kawlung ing a dawnaak koeh nai nawh, a mikkhu ing koeh ni zoek seh nyng.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Pum ak zawi nu ak caming pa ing phaipi cunoet doeng ham nawh, samphaih nu ing hqinglung phutlo ce khoem thai hy.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Thlang ing a hii a uih kaana mai ce pawm hly thai nawh nu?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Thlang ing a khaw a uih kaana maihling leeh hly thai nawh nu?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
A pyi a zuu venna cet nawh ak hei taw a uu pynoet awm kut thlak kaana am voei ti kaw.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Ak phoencawih dipnaak ham ak quu thlang awm am loet ti kaw;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
A mi huh awhtaw a pyh khqihna sah seitaw a im awhkaw a them a long boeih ing sah kaw.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Kawlung ak talh nu taw samphaih, a hqinglu a seetnaak ham bi ak sai ni.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Tlohnat ingkaw chah phyi kawm saw ming seetnaak ce ham kaw.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Yytnaak kawlung taw pa khqi kawsonaak na awm nawh phu sui nynawh am loet ti kaw.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
A mikhuh awh tlansum pynoet awm am khyn kawm saw them khawzah pek ingawm kaw am zeel sak kaw.
