Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Oğlum, bilgeliğime dikkat et, Akıllıca sözlerime kulak ver.
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Böylelikle her zaman sağgörülü olur, Dudaklarınla bilgiyi korursun.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Zina eden kadının bal damlar dudaklarından, Ağzı daha yumuşaktır zeytinyağından.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Ama sonu pelinotu kadar acı, İki ağızlı kılıç kadar keskindir.
Ayakları ölüme gider, Adımları ölüler diyarına ulaşır. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Yaşama giden yolu hiç düşünmez, Yolları dolaşıktır, ama farkında değil.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Oğlum, şimdi beni dinle, Ağzımdan çıkan sözlerden ayrılma.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Öyle kadınlardan uzak dur, Yaklaşma evinin kapısına.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Yoksa onurunu başkalarına, Yıllarını bir gaddara kaptırırsın.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Varını yoğunu yer bitirir yabancılar, Emeğin başka birinin evini bayındır kılar.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Ah çekip inlersin ömrünün son günlerinde, Etin, bedenin tükendiğinde.
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
“Eğitilmekten neden bu kadar nefret ettim, Yüreğim uyarıları neden önemsemedi?” dersin.
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
“Öğretmenlerimin sözünü dinlemedim, Beni eğitenlere kulak vermedim.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Halkın ve topluluğun arasında Tam bir yıkımın eşiğine gelmişim.”
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Suyu kendi sarnıcından, Kendi kuyunun kaynağından iç.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Pınarların sokakları, Akarsuların meydanları mı sulamalı?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Yalnız senin olsun onlar, Paylaşma yabancılarla.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Çeşmen bereketli olsun Ve gençken evlendiğin karınla mutlu ol.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Sevimli bir geyik, zarif bir ceylan gibi, Hep seni doyursun memeleri. Aşkıyla sürekli coş.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Oğlum, neden ahlaksız bir kadınla coşasın, Neden başka birinin karısını koynuna alasın?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
RAB insanın tuttuğu yolu gözler, Attığı her adımı denetler.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Kötü kişiyi kendi suçları ele verecek, Günahının kemendi kıskıvrak bağlayacak onu.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Aşırı ahmaklığı onu yoldan çıkaracak, Terbiyeyi umursamadığı için ölecek.
