Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
HIJO mío, está atento á mi sabiduría, y á mi inteligencia inclina tu oído;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Para que guardes consejo, y tus labios conserven la ciencia.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Porque los labios de la extraña destilan miel, y su paladar es más blando que el aceite:
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Mas su fin es amargo como el ajenjo, agudo como cuchillo de dos filos.
Sus pies descienden á la muerte; sus pasos sustentan el sepulcro: (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Sus caminos son instables; no [los] conocerás, si no considerares el camino de vida.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Ahora pues, hijos, oidme, y no os apartéis de las razones de mi boca.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Aleja de ella tu camino, y no te acerques á la puerta de su casa;
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Porque no des á los extraños tu honor, y tus años á cruel;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Porque no se harten los extraños de tu fuerza, y tus trabajos [estén] en casa del extraño;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Y gimas en tus postrimerías, cuando se consumiere tu carne y tu cuerpo,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Y digas: ¡Cómo aborrecí el consejo, y mi corazón menospreció la reprensión;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Y no oí la voz de los que me adoctrinaban, y á los que me enseñaban no incliné mi oído!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Casi en todo mal he estado, en medio de la sociedad y de la congregación.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bebe el agua de tu cisterna, y los raudales de tu pozo.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Derrámense por de fuera tus fuentes, en las plazas los ríos de aguas.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Sean para ti solo, y no para los extraños contigo.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Sea bendito tu manantial; y alégrate con la mujer de tu mocedad.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
[Como] cierva amada y graciosa corza, sus pechos te satisfagan en todo tiempo; y en su amor recréate siempre.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
¿Y por qué, hijo mío, andarás ciego con la ajena, y abrazarás el seno de la extraña?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Pues que los caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, y él considera todas sus veredas.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Prenderán al impío sus propias iniquidades, y detenido será con las cuerdas de su pecado.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
El morirá por falta de corrección; y errará por la grandeza de su locura.
