Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Filho meu, presta atenção à minha sabedoria, inclina teus ouvidos ao meu entendimento.
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Para que guardes o bom-senso; e teus lábios conservem o conhecimento.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Porque os lábios da mulher pervertida gotejam mel; e sua boca é mais suave que o azeite.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Porém seu fim é mais amargo que o absinto; é afiado como a espada de dois fios.
Seus pés descem à morte; seus passos conduzem ao Xeol. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Para que não ponderes a vereda da vida, os percursos delas são errantes, e tu não os conhecerás.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
E agora, filhos, escutai-me; e não vos desvieis das palavras de minha boca.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Mantenha teu caminho longe dela; e não te aproximes da porta da casa dela.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Para que não dês tua honra a outros, nem teus anos [de vida] aos cruéis.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Para que estranhos não se fartem de teu poder, e teus trabalhos [não sejam] aproveitados em casa alheia;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
E gemas em teu fim, quando tua carne e teu corpo estiverem consumidos.
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
E digas: Como eu odiei a correção, e meu coração desprezou a repreensão?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
E não escutei a voz de meus ensinadores, nem ouvi a meus mestres.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Quase me achei em todo mal, no meio da congregação e do ajuntamento.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bebe água de tua [própria] cisterna, e das correntes de teu [próprio] poço.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Derramar-se-iam por fora tuas fontes, [e] pelas ruas os ribeiros de águas?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Sejam somente para ti, e não para os estranhos contigo.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Seja bendito o teu manancial, e alegra-te com a mulher de tua juventude.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
[Seja ela] uma cerva amorosa e gazela graciosa; que os seios dela te fartem em todo tempo; e anda pelo caminho do amor dela continuamente.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
E por que tu, filho meu, andarias perdido pela estranha, e abraçarias o peito da [mulher] alheia?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Pois os caminhos do homem estão perante os olhos do SENHOR; e ele pondera todos os seus percursos.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
O perverso será preso pelas suas [próprias] perversidades; e será detido pelas cordas de seu [próprio] pecado.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Ele morrerá pela falta de correção; e andará sem rumo pela grandeza de sua loucura.
