Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Son min, gjev agt på min visdom, lut øyra ned til mitt vit!
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
So du kann halda deg gløggtenkt, og lipporne gøyma på kunnskap.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For honning dryp av skjøkjelippor, og hennar gom er sleipar’ enn olje,
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
men til slutt er ho beisk som malurt, kvass som eit tvieggja sverd.
Hennar føter stig ned til dauden, hennar fet fører radt til helheims. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Ho gjeng ikkje livsens stig, gålaus vinglar ho vegvill.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Og no, søner, høyr på meg, og vik ikkje frå det munnen min mæler!
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Lat din veg vera langt frå henne, kom’kje nær til husdøri hennar!
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Annars gjev du din vænleik til andre, åt ein hardstyrar åri dine.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Av di eiga vil framande mettast, det du samla med stræv, kjem i annanmanns hus,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
so du lyt stynja til slutt når ditt hold og kjøt er upptært,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
og segja: «Kor kunde eg hata tukt, og hjarta mitt vanvyrda age?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Kvi høyrde eg ikkje på meistrarne mine, og lydde på deim som lærde meg?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Nær var eg komen ille i det midt i mengdi som sat til tings.»
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drikk or din eigen brunn, det som renn or di eigi kjelda!
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Skulde kjeldorne dine renna på gata, vatsbekkjerne dine ute på torgi?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Lat deim vera berre for deg, og ikkje for framande med deg!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Kjelda di vere velsigna, gled du deg i din ungdoms viv.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Elskhugs-hindi, ynde-gasella - barmen hennar alltid deg kveikje, stødt vere du trylt av hennar kjærleik.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Kvi skulde du, son min, tryllast av onnor kona, og femna barmen på framand kvinna?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For Herren hev kvar manns vegar for augo, og han jamnar alle hans stigar.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Den gudlause vert fanga i misgjerningarne sine, hans synde-band bind honom fast.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Han døyr av di han ikkje let seg aga, og ved sin store dårskap tumlar han i koll.
