Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Min sønn! Akt på min visdom, bøi ditt øre til min forstand,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
så du kan gjemme kloke råd og dine leber bevare kunnskap!
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For en fremmed kvinnes leber drypper av honning, og glattere enn olje er hennes tunge;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
men til sist er hun besk som malurt, hvass som et tveegget sverd.
Hennes føtter går nedover til døden; hennes skritt fører like til dødsriket. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
På livets sti vil hun ikke vandre; hennes veier går hit og dit, uten at hun vet det.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Så hør nu på mig, mine barn, og vik ikke fra min munns ord!
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
La din vei være langt fra henne, og kom ikke nær til døren på hennes hus,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
forat du ikke skal gi andre din pryd og en grusom herre dine år,
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
forat ikke fremmede skal mettes av din eiendom, og frukten av din møie komme i en annen manns hus,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
så du må stønne i din siste stund, når din kropp og ditt kjøtt tæres bort,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Og du må si: Hvorledes har jeg kunnet hate tukt, og hvorledes har mitt hjerte kunnet forakte tilrettevisning,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
så jeg ikke hørte på dem som lærte mig, og ikke bøide mitt øre til dem som veiledet mig!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Nær var jeg kommet i den største ulykke midt i forsamlingen og menigheten.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drikk av din egen brønn, drikk rinnende vann av din egen kilde!
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Skulde vel dine kilder strømme ut på gaten, dine bekker på torvene?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
La dem være for dig alene og ikke for fremmede sammen med dig!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Din kilde være velsignet, gled dig i din ungdoms hustru!
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Den elskelige hind og den yndefulle stengjet! Hennes barm kvege dig til enhver tid, av hennes kjærlighet være du alltid drukken!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Hvorfor, min sønn, skulde du da være drukken av attrå efter en annen manns hustru og favne en fremmed kvinnes barm?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For en manns veier ligger åpne for Herrens øine, og Herren jevner alle hans stier.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Den ugudelige fanges i sine egne misgjerninger, og han holdes fast i sin egen synds snarer.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Han må dø, fordi han ikke lot sig tukte, og for sin store dårskaps skyld tumler han og faller.
