Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Mans bērns, ņem vērā manu gudrību, griez savu ausi pie manas mācības,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Ka tu sargi apdomību, un tavas lūpas glabā atzīšanu.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Jo svešas sievas lūpas pil kā tīrs medus, un viņas mute ir glumāka nekā eļļa;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Bet gals tai ir rūgts kā vērmeles, un ass kā abējās pusēs griezīgs zobens.
Viņas kājas nokāpj nāvē, viņas soļi aizsniedz elli; (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Lai neapdomā dzīvības ceļus, viņas pēdas grozās, ka nezin kur.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Nu tad, bērni, klausiet man un neatkāpjaties no manas mutes vārdiem.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Lai tavs ceļš paliek tālu no viņas, un nenāc tuvu pie viņas nama durvīm,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Ka tu nedod svešām savu jaunības spēku un savus gadus tam briesmīgam,
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Ka sveši nepieēdās no tava spēka, un tavs grūtais pūliņš nenāk svešā namā,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Un tev pēcgalā nav jānopūšas, kad tava āda un miesa diltin nodilusi,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Un tev nav jāsaka: „Ak, kā es esmu nīdējis pamācīšanu, un mana sirds smējusies par rāšanu,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Un neesmu klausījis sava pamācītāja balsi, un savu ausi neesmu griezis uz tiem, kas mani mācīja!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Tikko nelaimē vēl neesmu visai(dziļi) iestidzis, pašā draudzes un ļaužu vidū!“
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Dzer ūdeni no savas akas, un tekošu ūdeni no sava avota.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Vai tavi avoti lai iztek laukā, un ūdens upes uz ielām?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Lai tās tev vien pieder, un nevienam svešam līdz ar tevi.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Tavs avots lai ir svētīts, un tu priecājies par savas jaunības sievu.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Ak kāda tā mīlīga, kā stirna, un daiļa, kā kalnu kaza! Pie viņas krūtīm pieglaudies allažiņ un ar viņas mīlestību ielīksmojies vienmēr!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Un kādēļ tu, mans bērns, ar citu gribi jaukties un svešas sievietes krūtis apkampt!
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Jo cilvēka ceļi stāv priekš Tā Kunga acīm, un Tas sver visus viņa soļus.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Bezdievīgo gūstīs viņa paša noziegumi, un ar savu grēku saitēm viņš taps saistīts.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Bez pamācīšanas palicis, viņš nomirs, un savā lielā ģeķībā viņš gāzīsies.
