Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
fili mi adtende sapientiam meam et prudentiae meae inclina aurem tuam
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
ut custodias cogitationes et disciplinam labia tua conservent
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
favus enim stillans labia meretricis et nitidius oleo guttur eius
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
novissima autem illius amara quasi absinthium et acuta quasi gladius biceps
pedes eius descendunt in mortem et ad inferos gressus illius penetrant (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
per semitam vitae non ambulat vagi sunt gressus eius et investigabiles
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
nunc ergo fili audi me et ne recedas a verbis oris mei
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
longe fac ab ea viam tuam et ne adpropinques foribus domus eius
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
ne des alienis honorem tuum et annos tuos crudeli
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
ne forte impleantur extranei viribus tuis et labores tui sint in domo aliena
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
et gemas in novissimis quando consumpseris carnes et corpus tuum et dicas
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
cur detestatus sum disciplinam et increpationibus non adquievit cor meum
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
nec audivi vocem docentium me et magistris non inclinavi aurem meam
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
paene fui in omni malo in medio ecclesiae et synagogae
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
bibe aquam de cisterna tua et fluenta putei tui
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
deriventur fontes tui foras et in plateis aquas tuas divide
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
habeto eas solus nec sint alieni participes tui
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
sit vena tua benedicta et laetare cum muliere adulescentiae tuae
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
cerva carissima et gratissimus hinulus ubera eius inebrient te omni tempore in amore illius delectare iugiter
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
quare seduceris fili mi ab aliena et foveris sinu alterius
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
respicit Dominus vias hominis et omnes gressus illius considerat
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
iniquitates suae capiunt impium et funibus peccatorum suorum constringitur
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
ipse morietur quia non habuit disciplinam et multitudine stultitiae suae decipietur
