Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Fili mi, attende ad sapientiam meam, et prudentiæ meæ inclina aurem tuam,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
ut custodias cogitationes, et disciplinam labia tua conservent. Ne attendas fallaciæ mulieris.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
favus enim distillans labia meretricis, et nitidius oleo guttur eius.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
novissima autem illius amara quasi absinthium, et acuta quasi gladius biceps.
Pedes eius descendunt in mortem, et ad inferos gressus illius penetrant. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Per semitam vitæ non ambulant, vagi sunt gressus eius, et investigabiles.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Nunc ergo fili mi audi me, et ne recedas a verbis oris mei.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Longe fac ab ea viam tuam, et ne appropinques foribus domus eius.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Ne des alienis honorem tuum, et annos tuos crudeli.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
ne forte implentur extranei viribus tuis, et labores tui sint in domo aliena,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
et gemas in novissimis, quando consumseris carnes tuas et corpus tuum, et dicas:
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Cur detestatus sum disciplinam, et increpationibus non acquievit cor meum,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
nec audivi vocem docentium me, et magistris non inclinavi aurem meam?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Pene fui in omni malo, in medio ecclesiæ et synagogæ.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bibe aquam de cisterna tua, et fluenta putei tui:
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Deriventur fontes tui foras, et in plateis aquas tuas divide.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Habeto eas solus, nec sint alieni participes tui.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Sit vena tua benedicta, et lætare cum muliere adolescentiæ tuæ:
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
cerva charissima, et gratissimus hinnulus. ubera eius inebrient te in omni tempore, in amore eius delectare iugiter.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Quare seduceris fili mi ab aliena, et foveris in sinu alterius?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Respicit Dominus vias hominis, et omnes gressus eius considerat.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Iniquitates suas capiunt impium, et funibus peccatorum suorum constringitur.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Ipse morietur, quia non habuit disciplinam, et in multitudine stultitiæ suæ decipietur.
