< Притчи 5 >

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
בְּנִי לְחׇכְמָתִי הַקְשִׁיבָה לִתְבוּנָתִי הַט־אׇזְנֶֽךָ׃
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
לִשְׁמֹר מְזִמּוֹת וְדַעַת שְׂפָתֶיךָ יִנְצֹֽרוּ׃
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
כִּי נֹפֶת תִּטֹּפְנָה שִׂפְתֵי זָרָה וְחָלָק מִשֶּׁמֶן חִכָּֽהּ׃
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
וְֽאַחֲרִיתָהּ מָרָה כַֽלַּעֲנָה חַדָּה כְּחֶרֶב פִּיּֽוֹת׃
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
רַגְלֶיהָ יֹרְדוֹת מָוֶת שְׁאוֹל צְעָדֶיהָ יִתְמֹֽכוּ׃ (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
אֹרַח חַיִּים פֶּן־תְּפַלֵּס נָעוּ מַעְגְּלֹתֶיהָ לֹא תֵדָֽע׃
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
וְעַתָּה בָנִים שִׁמְעוּ־לִי וְאַל־תָּסוּרוּ מֵאִמְרֵי־פִֽי׃
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
הַרְחֵק מֵעָלֶיהָ דַרְכֶּךָ וְאַל־תִּקְרַב אֶל־פֶּתַח בֵּיתָֽהּ׃
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
פֶּן־תִּתֵּן לַאֲחֵרִים הוֹדֶךָ וּשְׁנֹתֶיךָ לְאַכְזָרִֽי׃
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
פֶּֽן־יִשְׂבְּעוּ זָרִים כֹּחֶךָ וַעֲצָבֶיךָ בְּבֵית נׇכְרִֽי׃
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
וְנָהַמְתָּ בְאַחֲרִיתֶךָ בִּכְלוֹת בְּשָׂרְךָ וּשְׁאֵרֶֽךָ׃
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
וְֽאָמַרְתָּ אֵיךְ שָׂנֵאתִי מוּסָר וְתוֹכַחַת נָאַץ לִבִּֽי׃
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
וְֽלֹא־שָׁמַעְתִּי בְּקוֹל מוֹרָי וְלִֽמְלַמְּדַי לֹֽא־הִטִּיתִי אׇזְנִֽי׃
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
כִּמְעַט הָיִיתִי בְכׇל־רָע בְּתוֹךְ קָהָל וְעֵדָֽה׃
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
שְׁתֵה־מַיִם מִבּוֹרֶךָ וְנֹזְלִים מִתּוֹךְ בְּאֵרֶֽךָ׃
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
יָפוּצוּ מַעְיְנֹתֶיךָ חוּצָה בָּרְחֹבוֹת פַּלְגֵי־מָֽיִם׃
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
יִֽהְיוּ־לְךָ לְבַדֶּךָ וְאֵין לְזָרִים אִתָּֽךְ׃
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
יְהִֽי־מְקוֹרְךָ בָרוּךְ וּשְׂמַח מֵאֵשֶׁת נְעוּרֶֽךָ׃
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
אַיֶּלֶת אֲהָבִים וְֽיַעֲלַת־חֵן דַּדֶּיהָ יְרַוֻּךָ בְכׇל־עֵת בְּאַהֲבָתָהּ תִּשְׁגֶּה תָמִֽיד׃
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
וְלָמָּה תִשְׁגֶּה בְנִי בְזָרָה וּתְחַבֵּק חֵק נׇכְרִיָּֽה׃
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
כִּי נֹכַח ׀ עֵינֵי יְהֹוָה דַּרְכֵי־אִישׁ וְֽכׇל־מַעְגְּלֹתָיו מְפַלֵּֽס׃
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
עֲֽווֹנֹתָיו יִלְכְּדֻנוֹ אֶת־הָרָשָׁע וּבְחַבְלֵי חַטָּאתוֹ יִתָּמֵֽךְ׃
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
הוּא יָמוּת בְּאֵין מוּסָר וּבְרֹב אִוַּלְתּוֹ יִשְׁגֶּֽה׃

< Притчи 5 >