Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Mon fils, sois attentif à la sagesse que je prêche, incline l’oreille aux conseils de ma raison,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
afin d’observer une sage circonspection et de soumettre tes lèvres aux lois de la prudence.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
C’Est que les lèvres de l’étrangère distillent du miel, et son palais est plus onctueux que l’huile.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Mais à la fin ce miel devient amer comme l’absinthe, et ce palais, acéré comme un glaive à double tranchant.
Ses pieds descendent à la mort, ses pas aboutissent au Cheol. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Elle n’a garde de fouler le chemin de la vie; ses sentiers sont mouvants, tu ne t’en douterais pas.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Et maintenant, mes fils, écoutez-moi: ne vous écartez point des paroles de ma bouche.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Eloigne tes pas de cette étrangère; ne t’approche pas de l’entrée de sa maison.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Sans cela tu livrerais à d’autres ton honneur, et les années de ta vie à un cruel ennemi.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Des étrangers se gorgeraient du fruit de tes efforts, ton labeur enrichirait la maison d’un inconnu.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Tu te lamenterais sur ta destinée, en voyant se consumer ta chair et ta vigueur corporelle.
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Tu dirais alors: "Ah! pourquoi ai-je pris en haine la morale, et mon cœur a-t-il repoussé toute remontrance?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Que n’ai-je écouté la voix de mes guides et prêté l’oreille à mes maîtres?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Peu s’en est fallu que je ne devinsse la proie de tous les maux, au milieu de l’assemblée, au sein de la société!"
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bois donc l’eau de ta citerne et l’onde qui coule de ta fontaine.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Tes sources doivent-elles se répandre au dehors, tes cours d’eau arroser les places publiques?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Réserve-les à toi seul; que les étrangers ne les partagent pas avec toi!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Qu’ainsi soit bénie ta source, et puisses-tu trouver la joie dans la femme de ta jeunesse!
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Biche d’amour, gazelle pleine de grâce, que ses charmes t’enivrent en tout temps, et que son amour t’enthousiasme sans cesse!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Pourquoi, mon fils, t’éprendre d’une étrangère et prodiguer tes caresses à une autre compagne?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Car l’Eternel a les yeux fixés sur les voies de l’homme, il observe la trace de tous ses pas.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
L’Impie est pris dans ses péchés comme dans un lacet, il s’embarrasse dans les entraves de son crime.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
II meurt faute de loi morale, égaré par l’excès de sa folie.
