< Притчи 5 >

1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Mon fils, sois attentif à ma sagesse, et prête l’oreille à mon intelligence,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
afin que tu conserves la réflexion, et que tes lèvres gardent la science.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Car les lèvres de l’étrangère distillent le miel, et son palais est plus doux que l’huile.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Mais à la fin elle est amère comme l’absinthe, aiguë comme un glaive à deux tranchants.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
Ses pieds descendent vers la mort, ses pas vont droit au schéol. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Elle ne considère pas le chemin de la vie, ses pas s’en vont incertains elle ne sait où.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Et maintenant, mes fils, écoutez-moi, et ne vous écartez pas des paroles de ma bouche.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Eloigne d’auprès d’elle ton chemin, ne t’approche pas de la porte de sa maison,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
de peur que tu ne livres à d’autres la fleur de ta jeunesse, et tes années au tyran cruel;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
de peur que des étrangers ne se rassasient de tes biens, et que le fruit de ton travail ne passe dans la maison d’autrui;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
de peur que tu ne gémisses à la fin, quand ta chair et ton corps seront consumés,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
et que tu ne dises: Comment donc ai-je pu haïr la correction, et comment mon cœur a-t-il dédaigné la réprimande?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Comment ai-je pu ne pas écouter la voix de mes maîtres, ne pas prêter l’oreille à ceux qui m’instruisaient?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
J’ai failli en venir au comble du malheur, au milieu du peuple et de l’assemblée.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Bois l’eau de ta citerne, les ruisseaux qui sortent de ton puits.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Que tes sources se répandent au dehors, que tes ruisseaux coulent sur les places publiques!
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Qu’ils soient pour toi seul, et non pour des étrangers avec toi!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Que ta source soit bénie, et mets ta joie dans la femme de ta jeunesse.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Biche charmante, gracieuse gazelle, — que ses charmes t’enivrent en tout temps, sois toujours épris de son amour!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Pourquoi, mon fils, t’éprendrais-tu d’une étrangère, et embrasserais-tu le sein d’une inconnue?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Car devant les yeux de Yahweh sont les voies de l’homme, il considère tous ses sentiers.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Le méchant est pris dans ses propres iniquités, il est saisi par les liens de son péché.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Il mourra faute de correction, il sera trompé par l’excès de sa folie.

< Притчи 5 >