< Притчи 5 >
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Poikani, kuuntele minun viisauttani, kallista korvasi minun taidolleni
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
ottaaksesi vaarin taidollisuudesta, ja huulesi säilyttäkööt tiedon.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Sillä hunajaa tiukkuvat vieraan vaimon huulet, hänen suunsa on öljyä liukkaampi.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Mutta lopulta hän on karvas kuin koiruoho, terävä kuin kaksiteräinen miekka.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol )
Hänen jalkansa kulkevat alas kuolemaan, tuonelaan vetävät hänen askeleensa. (Sheol )
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Ei käy hän elämän tasaista polkua, hänen tiensä horjuvat hänen huomaamattaan.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Niinpä, lapset, kuulkaa minua, älkää väistykö minun suuni sanoista.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Pidä tiesi kaukana tuollaisesta äläkä lähesty hänen majansa ovea,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
ettet antaisi muille kunniaasi etkä vuosiasi armottomalle,
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
ettei sinun tavarasi ravitsisi vieraita, sinun vaivannäkösi joutuisi toisen taloon
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
ja ettet lopulta päätyisi huokailemaan ruumiisi ja lihasi riutuessa
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
ja sanomaan: "Miksi minä kuritusta vihasin ja sydämeni halveksui nuhdetta?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Miksi en kuullut neuvojaini ääntä, kallistanut korvaani opettajilleni?
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Olin joutua kokonaan turmion omaksi keskellä seurakunnan ja kansankokouksen."
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Juo vettä omasta säiliöstäsi, sitä, mikä omasta kaivostasi juoksee.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Vuotaisivatko sinun lähteesi kadulle, toreille sinun vesiojasi!
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Olkoot ne sinun omasi yksin, älkööt vierasten sinun ohessasi.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Olkoon sinun lähteesi siunattu, ja iloitse nuoruutesi vaimosta.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Armas peura, suloinen vuorikauris-hänen rintansa sinua aina riemulla ravitkoot, hurmautuos alati hänen rakkaudestaan.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Miksi, poikani, hurmautuisit irstaaseen naiseen ja syleilisit vieraan vaimon povea?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Sillä Herran silmien edessä ovat miehen tiet, ja hän tutkii kaikki hänen polkunsa.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Jumalattoman vangitsevat hänen rikoksensa, ja hän tarttuu oman syntinsä pauloihin.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Kurittomuuteensa hän kuolee ja suistuu harhaan suuressa hulluudessaan.