Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son! to my wisdom give attention, To mine understanding incline thine ear,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
To observe thoughtfulness, And knowledge do thy lips keep.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of a strange woman drop honey, And smoother than oil [is] her mouth,
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
And her latter end [is] bitter as wormwood, Sharp as a sword [with] mouths.
Her feet are going down to death, Sheol do her steps take hold of. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
The path of life — lest thou ponder, Moved have her paths — thou knowest not.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
And now, ye sons, hearken to me, And turn not from sayings of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Keep far from off her thy way, And come not near unto the opening of her house,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest thou give to others thy honour, And thy years to the fierce,
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled [with] thy power, And thy labours in the house of a stranger,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And thou hast howled in thy latter end, In the consumption of thy flesh and thy food,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And hast said, 'How have I hated instruction, And reproof hath my heart despised,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
And I have not hearkened to the voice of my directors, And to my teachers have not inclined mine ear.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
As a little thing I have been all evil, In the midst of an assembly and a company.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink waters out of thine own cistern, Even flowing ones out of thine own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let thy fountains be scattered abroad, In broad places rivulets of waters.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be to thee for thyself, And not to strangers with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy fountain be blessed, And rejoice because of the wife of thy youth,
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
A hind of loves, and a roe of grace! Let her loves satisfy thee at all times, In her love magnify thyself continually.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
And why dost thou magnify thyself, My son, with a stranger? And embrace the bosom of a strange woman?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For over-against the eyes of Jehovah are the ways of each, And all his paths He is pondering.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities do capture the wicked, And with the ropes of his sin he is holden.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He dieth without instruction, And in the abundance of his folly magnifieth himself!
