Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, attend to my wisdom, and bow thy ear to my understanding:
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That thou mayest regard discretion, and that thy lips may keep knowledge.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of an adulteress drop as an honeycomb, and her mouth is smoother than oil:
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But her end is bitter as wormwood, sharp as a twoedged sword.
Her feet go down to death; her steps take hold on hell. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Lest thou shouldest ponder the path of life, her ways are unstable, that thou canst not know them.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Hear me now therefore, O ye children, and depart not from the words of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove thy way far from her, and come not near the door of her house:
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest thou give thy honour to others, and thy years to the cruel:
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled with thy wealth; and thy labours be in the house of a stranger;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And thou mourn at the last, when thy flesh and thy body are consumed,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
And have not obeyed the voice of my teachers, nor inclined my ear to them that instructed me!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink waters out of thy own cistern, and running waters out of thy own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let thy fountains be dispersed abroad, and rivers of waters in the streets.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be only thy own, and not for strangers with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy fountain be blessed: and rejoice with the wife of thy youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Let her be as the loving hind and pleasant roe; let her breasts satisfy thee at all times; and be thou ravished always with her love.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
And why wilt thou, my son, be ravished with an adulteress, and embrace the bosom of a stranger?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of man are before the eyes of the LORD, and he pondereth all his goings.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities shall take the wicked himself, and he shall be held with the cords of his sins.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He shall die without instruction; and in the greatness of his folly he shall go astray.
