Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, to my wisdom, attend, and, to mine understanding, incline thou thine ear:
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That thou mayest preserve discretion, —and, as for knowledge, that thy lips may guard it.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For, with sweet droppings, drip the lips of her that is a stranger, and, smoother than oil, is her mouth;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But, the latter end of her, is bitter as wormwood, sharp, as a two-edged sword!
Her feet, are going down to death, —on hades, will her steps take firm hold. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Lest, the path of life, she should ponder, her tracks have wandered she knoweth not [whither].
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Now, therefore, ye sons, hearken unto me, and do not turn away from the sayings of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Keep far from her thy way, and do not go near the opening of her house:
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest thou give, to other men, thy vigour, and thy years, to him that is cruel:
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strange men, be well fed, by thy strength, and, thy toils, be in the house of the alien.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
So shalt thou grieve in thy latter end, in the failing of thy flesh and of thy healthy condition;
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And thou shalt say—How I hated correction! and, reproof, my heart disdained;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Neither hearkened I to the voice of my teachers, nor, to my instructors, inclined I mine ear:
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Soon was I in all evil, in the midst of convocation and assembly.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink thou water out of thine own cistern, and flowing streams out of the midst of thine own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let not thy fountains, flow over, abroad, in the streets, dividings of waters:
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be for thyself, alone, and not for strangers with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy well-spring be blessed, —and get thy joy from the wife of thy youth: —
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
A loving hind! a graceful doe! let, her bosom, content thee at all times, and, in her love, mayst thou stray evermore.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Wherefore, then, shouldst thou stray, my son, with a strange woman? or embrace the bosom of a woman unknown?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For, before the eyes of Yahweh, are the ways of a man, —and, all his tracks, doth he consider:
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities, shall entrap him with the lawless, and, by the cords of his own sin, shall he be seized.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He, shall die, for lack of discipline, and, by the abounding of his perversity, shall he be lost.
