Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, attend to my wisdom. And bow thine ear to my understanding;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That thou mayest keep discretion, And that thy lips may preserve knowledge!
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Truly, the lips of a strange woman drop honey, And her mouth is smoother than oil;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But her end is bitter as wormwood, Sharp as a two-edged sword.
Her feet go down to death; Her steps lay hold of the under-world. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
That she may not ponder the way of life, Her paths waver when she heedeth it not.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Hear me now, therefore, O children! And turn not away from the words of my mouth!
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove thy way far from her. And come not nigh the door of her house:
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest thou give thy bloom to others, And thy years to a cruel one;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled with thy wealth, And thine earnings be in the house of an alien;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And lest thou mourn in thy latter end. When thy flesh and thy body are consumed,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And say, “How have I hated instruction! And how hath my heart despised reproof!
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
I have not obeyed the voice of my teachers, Nor inclined mine ear to my instructors;
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I have well-nigh fallen into utter misery; In the midst of the congregation and the assembly.”
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink water out of thine own cistern. And running water out of thine own well:
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
So shall thy fountains overflow in the streets, In the wide streets, as streams of water;
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
They shall belong to thee alone, And not to strangers with thee;
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
And thy fountain shall be blessed, Yea, thou shalt have joy in the wife of thy youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
A lovely hind, a graceful doe, Her breasts shall satisfy thee at all times, And thou shalt be always ravished with her love.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Why, then, my son, wilt thou be ravished with a wanton, And embrace the bosom of a stranger?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of man are before the eyes of the LORD, And he weigheth well all his paths.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities shall ensnare the wicked; Yea, he shall be held fast by the cords of his own sins.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He shall die for want of instruction; Yea, through the greatness of his folly he shall stagger.
