Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son! Give attention to my wisdom, Incline your ear to my understanding,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
To observe thoughtfulness, And your lips keep knowledge.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of a strange woman drop honey, And her mouth [is] smoother than oil,
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
And her latter end [is] bitter as wormwood, Sharp as a sword [with] mouths.
Her feet are going down to death, Her steps take hold of Sheol. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
The path of life—lest you ponder, Her paths have moved—you do not know.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
And now, you sons, listen to me, And do not turn from sayings of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Keep your way far from off her, And do not come near to the opening of her house,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest you give your splendor to others, And your years to the fierce,
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled [with] your power, And your labors in the house of a stranger,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And you have howled in your latter end, In the consumption of your flesh and your food,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And have said, “How I have hated instruction, And my heart has despised reproof,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
And I have not listened to the voice of my teachers, And have not inclined my ear to my teachers.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
As a little thing I have been all evil, In the midst of an assembly and a congregation.”
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink waters out of your own cistern, Even flowing ones out of your own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let your fountains be scattered abroad, In broad places streams of waters.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be to you for yourself, And not to strangers with you.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let your fountain be blessed, And rejoice because of the wife of your youth,
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
A doe of loves, and a roe of grace! Let her loves satisfy you at all times, Magnify yourself in her love continually.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
And why do you magnify yourself, My son, with a stranger? And embrace the bosom of a strange woman?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of each are before the eyes of YHWH, And He is pondering all his paths.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities capture the wicked, And he is holden with the ropes of his sin.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He dies without instruction, And magnifies himself in the abundance of his folly!
