Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
My son, attend unto my wisdom; incline thine ear to my understanding;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
That thou mayest preserve discretion, and that thy lips may keep knowledge.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
For the lips of a strange woman drop honey, and her mouth is smoother than oil;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
But her end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.
Her feet go down to death; her steps take hold on the nether-world; (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Lest she should walk the even path of life, her ways wander, but she knoweth it not.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Now therefore, O ye children, hearken unto me, and depart not from the words of my mouth.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove thy way far from her, and come not nigh the door of her house;
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Lest thou give thy vigour unto others, and thy years unto the cruel;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Lest strangers be filled with thy strength, and thy labours be in the house of an alien;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And thou moan, when thine end cometh, when thy flesh and thy body are consumed,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
And say: 'How have I hated instruction, and my heart despised reproof;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Neither have I hearkened to the voice of my teachers, nor inclined mine ear to them that instructed me!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I was well nigh in all evil in the midst of the congregation and assembly.'
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink waters out of thine own cistern, and running waters out of thine own well.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let thy springs be dispersed abroad, and courses of water in the streets.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be only thine own, and not strangers' with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy fountain be blessed; and have joy of the wife of thy youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
A lovely hind and a graceful doe, let her breasts satisfy thee at all times; with her love be thou ravished always.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Why then wilt thou, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of an alien?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of man are before the eyes of the LORD, and He maketh even all his paths.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
His own iniquities shall ensnare the wicked, and he shall be holden with the cords of his sin.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
He shall die for lack of instruction; and in the greatness of his folly he shall reel.
