Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
[My] son, attend to my wisdom, and apply thine ear to my words;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
that thou mayest keep good understanding, and the discretion of my lips gives thee a charge. Give no heed to a worthless woman;
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
for honey drops from the lips of a harlot, who for a season pleases thy palate:
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
but afterwards thou wilt find her more bitter than gall, and sharper than a two-edged sword.
For the feet of folly lead those who deal with her down to the grave with death; and her steps are not established. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
For she goes not upon the paths of life; but her ways are slippery, and not easily known.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Now then, [my] son, hear me, and make not my words of none effect.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Remove thy way far from her; draw not near to the doors of her house:
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
lest thou give away thy life to others, and thy substance to the merciless:
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
lest strangers be filled with thy strength, and thy labours come into the houses of strangers;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
And thou repent at last, when the flesh of thy body is consumed,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
and thou shalt say, How have I hated instruction, and my heart avoided reproofs!
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
I heard not the voice of him that instructed me, and taught me, neither did I apply mine ear.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
I was almost in all evil in the midst of the congregation and assembly.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drink waters out of thine own vessels, and out of thine own springing wells.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Let not waters out of thy fountain be spilt by thee, but let thy waters go into thy streets.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Let them be only thine own, and let no stranger partake with thee.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Let thy fountain of water be [truly] thine own; and rejoice with the wife of thy youth.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Let [thy] loving hart and thy graceful colt company with thee, and let her be considered thine own, and be with thee at all times; for ravished with her love thou shalt be greatly increased.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Be not intimate with a strange woman, neither fold thyself in the arms of a woman not thine own.
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
For the ways of a man are before the eyes of God, and he looks on all his paths.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Iniquities ensnare a man, and every one is bound in the chains of his own sins.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Such a man dies with the uninstructed; and he is cast forth from the abundance of his own substance, and has perished through folly.
