Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Mærk dig, min Søn, min Visdom, bøj til min Indsigt dit Øre,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
at Kløgt må våge øver dig, Læbernes kundskab vare på dig.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Thi af Honning drypper den fremmedes Læber, glattere end Olie er hendes Gane;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
men til sidst er hun besk som Malurt, hvas som tveægget Sværd;
hendes Fødder styrer nedad mod Døden, til Dødsriget stunder hendes Fjed; (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
hun følger ej Livets Vej, hendes Spor er bugtet, hun ved det ikke.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Hør mig da nu, min Søn, vig ikke fra min Munds Ord!
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Lad din Vej være langt fra hende, kom ej hendes Husdør nær,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
at du ikke må give andre din Ære, en grusom Mand dine År.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
at ikke dit Gods skal mætte fremmede, din Vinding ende i Andenmands Hus,
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
så du gribes af Anger til sidst, når dit Kød og Huld svinder hen,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
og du siger: "Ak, at jeg hadede Tugt, at mit Hjerte lod hånt om Revselse,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
så jeg ikke lød mine Læreres Røst, ej bøjed mit Øre til dem, som lærte mig!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Nær var jeg kommet i alskens Ulykke midt i Forsamling og Menighed!"
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drik Vand af din egen Cisterne og rindende Vand af din Brønd;
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
lad ej dine Kilder flyde på Gaden, ej dine Bække på Torvene!
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Dig skal de tilhøre, dig alene, ingen fremmed ved Siden af dig!
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Velsignet være dit Væld, og glæd dig ved din Ungdoms Hustru,
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
den elskelige Hind, den yndige Gazel; hendes Elskov fryde dig stedse, berus dig altid i hendes Kærlighed!
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Hvi beruser du dig, min Søn, i en fremmed og tager en andens Hustru i Favn?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Thi for HERRENs Øjne er Menneskets Veje, grant følger han alle dets Spor;
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
den gudløse fanges af egen Brøde og holdes fast i Syndens Reb;
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
han dør af Mangel på Tugt, går til ved sin store Dårskab.
