Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Min Søn! giv Agt paa min Visdom; bøj dit Øre til min Indsigt;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
at du maa gemme kloge Raad, og at dine Læber maa bevare Kundskab.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Thi med Honning dryppe den fremmede Kvindes Læber, og glattere end Olie er hendes Gane.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Men paa det sidste er hun besk som Malurt, hvas som et tveægget Sværd.
Hendes Fødder gaa nedad til Døden, hendes Skridt stunde imod Dødsriget. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
For at hun ikke skal tænke over Livets Sti, ere hendes Veje ustadige, uden at hun ved det.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Saa hører mig nu, I Børn! og viger ikke fra min Munds Ord.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Lad din Vej være langt fra hende, og nærm dig ikke Døren til hendes Hus,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
at du ikke skal give andre din Ære og en grusom Herre dine Aar;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
at fremmede ikke skulle mættes af din Formue, og alt, hvad du har arbejdet for, komme i anden Mands Hus;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
saa at du skal hyle; paa det sidste, naar dit Kød og dit Huld tæres hen,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
og sige: Hvorledes har jeg dog kunnet hade Undervisning og mit Hjerte kunnet foragte Revselse?
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
saa at jeg ikke hørte paa mine Læbers Røst, ej heller bøjede mit Øre til dem, som underviste mig.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Nær var jeg kommen i al Ulykke midt i Forsamlingen og Menigheden.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Drik Vand af din egen Brønd og frisk Vand af din egen Kilde!
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Skulde vel dine Kilder flyde udenfor, dine Vandbække ud paa Gaderne?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Lad dem høre dig til, dig alene, og ikke de fremmede tillige med dig.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Din Kilde være velsignet, og glæd dig ved din Ungdoms Hustru,
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
en elskelig Hind og en yndig Stenged; hendes Barm beruse dig stedse, i hendes Kærlighed sværme du alle Tider.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Hvorfor vil du, min Søn! sværme for en fremmed Kvinde og favne en anden Kvindes Barm?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Thi en Mands Veje ere for Herrens Øjne, og han vejer alle hans Skridt.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Den ugudeliges Misgerninger skulle gribe ham selv, og han skal holdes fast i sin Synds Snorer.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Han skal dø, fordi han ikke vilde lade sig undervise, og han skal tumle om for sin Daarligheds Skyld.
