Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Synu můj, pozoruj moudrosti mé, k opatrnosti mé nakloň ucha svého,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Abys ostříhal prozřetelnosti, a rtové tvoji šetřili umění.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Nebo rtové cizí ženy strdí tekou, a měkčejší nad olej ústa její.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Poslední pak věci její hořké jsou jako pelyněk, ostré jako meč na obě straně ostrý.
Nohy její sstupují k smrti, krokové její hrob uchvacují. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Stezku života snad bys zvážiti chtěl? Vrtkéť jsou cesty její, neseznáš.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Protož, synové, poslechněte mne, a neodstupujte od řečí úst mých.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Vzdal od ní cestu svou, a nepřibližuj se ke dveřím domu jejího,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Abys snad nedal jiným slávy své, a let svých ukrutnému,
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Aby se nenasytili cizí úsilím tvým, a práce tvá nezůstala v domě cizím.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
I řval bys naposledy, když bys zhubil tělo své a čerstvost svou,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
A řekl bys: Jak jsem nenáviděl cvičení, a domlouváním pohrdalo srdce mé,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
A neposlouchal jsem hlasu vyučujících mne, a k učitelům svým nenaklonil jsem ucha svého!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
O málo, že jsem nevlezl ve všecko zlé u prostřed shromáždění a zástupu.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Pí vodu z čisterny své, a prameny z prostředku vrchoviště svého.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Nechť se rozlévají studnice tvé ven, a potůčkové vod na ulice.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Měj je sám sobě, a ne cizí s tebou.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Budiž požehnaný pramen tvůj, a vesel se z manželky mladosti své.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Laně milostné a srny utěšené; prsy její ať tě opojují všelikého času, v milování jejím kochej se ustavičně.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Nebo proč bys se kochal, synu můj, v cizí, a objímal život postranní,
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Poněvadž před očima Hospodinovýma jsou cesty člověka, a on všecky stezky jeho váží?
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Nepravosti vlastní jímají bezbožníka takového, a v provazích hříchu svého uvázne.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Takovýť umře, proto že nepřijímal cvičení, a ve množství bláznovství svého blouditi bude.
