Притчи 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Ka ca aw, ka cueihnah he hnatung lamtah ka lungcuei dongla na hna kaeng lah.
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
Thuepnah neh mingnah te ngaithuen hamla na hmuilai long khaw tuem uh saeh.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Rhalawt nu kah a hmuilai ah khoilitui cip tih a lai khaw situi lakah hnal.
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Tedae hmailong ah tah anih te pantong bangla khahing tih cunghang paihat bangla haat.
A kho te dueknah khuila suntla tih a khokan loh saelkhui la a doek. (Sheol h7585)
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Hingnah caehlong lakah a ming pawh a namtlak likloek te saelh ve ne.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
Te dongah ka ca rhoek kai ol he hnatun uh laeh, ka ka dongkah olthui te nong tak boeh.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
Na longpuei te anih neh lakhla sak lamtah a im thohka lam khaw mop boeh.
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
Na mueithennah te a tloe taengla ham pae vetih na kum muenying muenyang la hang khueh ve.
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
Na thadueng te rhalawt rhoek cung uh vetih na patangnah phu te kholong imkhui la pawk ve.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Na hmailong ah na nguek vetih na pum na saa khaw hmawn hae ni.
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
Te vaengah, “Thuituennah te ka hmuhuet tih toelthamnah khaw ka lungbuei loh a tlaitlaek pai.
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
Ka saya ol te ka hnatun pawh kai aka cang puei taengah khaw ka hna ka kaeng pawh.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Hlangping neh rhaengpuei lakli kah boethae sumsiit te vat ka pha,” na ti hae ni
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Na tuitung dongkah tui neh na tuito lamtah aka sih te o.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Na tuisih te kawtpoeng ah, sokca tui te toltung ah phuet saeh.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Nang namah bueng hamla om saeh lamtah na taengkah kholong ham boel saeh.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Na thunsih te yoethen la om saeh lamtah na camoe kah na yuu dongah kohoe sak.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Anih tah sayuk rhuinu lunguem bangla, a sukbam te sakhi rhuinu mikdaithen bangla a tuetang boeih ah nang te m'hmilhmal sak saeh lamtah a lungnah loh m'palang sak yoeyah saeh.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Ba ham lae ka ca loh rhalawt la na palang vetih kholong kah a rhang te na kop eh.
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Hlang kah longpuei neh a namtlak boeih a saelh te khaw BOEIPA mikhmuh ah om.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Halang te amah kathaesainah loh amah te a tuuk tih a tholhnah rhui loh a ban.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Anih thuituennah a om pawt dongah duek vetih a anglat aih dongah palang ni.
