< Притчи 5 >
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
Ka capa, ka palunghahaih lok hae tahngaih loe, ka panoekhaih to pakuem ah;
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
to tih nahaeloe hmuen panoekhaih na tawn ueloe, na pahni mah panoekhaih to pakuem tih.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
Zaehaih sak koeh nongpata ih pahni loe khoitui baktiah long moe, a thuih ih lok doeh situi pongah amnae kue;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
toe anih boenghaih loe ahmuet baktiah khaa moe, haa hnetto kaom sumsen baktiah noet.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol )
Anih ih khoknawk loe duekhaih bangah anghum tathuk moe, a caehhaih loklam doeh hell ah akunh. (Sheol )
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
Anih loe hinghaih loklam to poek ai, a caehhaih loklamnawk loe cak ai, loklam doeh panoek ai.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
To pongah ka caanawk, ka lok hae tahngai oh; ka thuih ih lok hae angqoi o taak hmah.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
To nongpata to kangthla ah caeh o taak ah loe, a im ih thok taengah doeh caeh o hmah;
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
to tih ai nahaeloe pakoeh ah na ohhaih to minawk khaeah paek ving ueloe, na hinghaih saningnawk doeh tahmenhaih tawn ai kaminawk khaeah na paek ving moeng tih;
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
nang ih hmuenmae hoiah kalah kaminawk ih zok to koi lat ueloe, toksak hoiah na hak ih hmuennawk to minawk im ah cawn ving tih.
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
Na takpum hoi na ngan to qongh naah, palungset hoiah na om sut tih,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
to naah kawbangmaw thuitaekhaih to ka hnukma moe, zoehhaih lok doeh ka palung mah patoek boeh;
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
kai patukkungnawk ih lok to ka tahngai ai, nihcae mah patuk ih loknawk doeh ka tahngai ai.
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
Kai loe amkhueng kaminawk salakah kasae kami ah ni ka oh boeh, tiah na thui tih.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
Nangmah ih tui tabu thung ih tui to nae ah loe, nangmah ih tuikhaw thung ih tui to nae ah.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
Na tuipuek to ahmuen kruekah long nasoe, vapui tuinawk baktiah loklam boih ah longsak ah.
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
Nangmah han khue long nasoe, minawk kalah han pazet hmah.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
Na tuipuek loe tahamhoihaih om nasoe loe, na thendoeng nathuem ih zu hoiah kanawm ah khosah ah.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
Anih loe palung koi kaom tasuk amno, koeh koi kaom tasuk baktiah om nasoe loe, anih ih tahnu mah na koehhaih to koepsak poe nasoe; ang palunghaih mah na palung to dipsak nasoe.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
Ka capa, tipongah zaehaih sak koeh nongpata to na koeh moe, tangzat zaw nongpata to na takoih loe?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
Kami caehhaih loklamnawk loe Angraeng hmaa ah ni oh, a caehhaih loklamnawk boih Angraeng mah hnuk pae.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
Kasae kami loe a sakpazaehaih hmuen pongah aman ueloe, a zaehaih quinawk mah anih to zaeng caeng tih.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
Anih amthuhaih loe nung parai pongah anih loe loklam amkhraeng ving ueloe, thuitaekhaih om ai ah dueh tih.