Притчи 4
1 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
Høyr etter, born, når far dykkar tuktar, og gjev gaum, so kann de læra å skyna!
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
For eg gjev dykk ein lærdom god; gakk ikkje frå mi upplæring!
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
For eg var og barn for far min, og mor sin einaste veslegut.
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
Då lærde han meg og sagde til meg: «Lat hjarta ditt hanga ved mine ord, tak vare på mine bod, so skal du liva.
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
Kjøp deg visdom, kjøp deg vit, Gløym ei, vik ei burt frå ordi eg segjer!
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
Gakk ei frå visdomen, so skal han vakta deg, elska han, so skal han vara deg.
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
Upphavet til visdom er: Kjøp deg visdom! Og kjøp deg vit for all di eiga!
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
Set han høgt, so skal han upphøgja deg, han fører deg til æra når du tek han i fang.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
Han set på ditt hovud ein yndeleg krans, ei kruna so fager han gjev deg.»
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
Høyr, min son, og tak imot mine ord, so vert dine livs-år mange.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
Eg viser deg visdoms veg, eg fører deg fram på beine stigar.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
Når du gjeng, skal du stiga fritt, når du spring, skal du ikkje snåva.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
Haldt fast på agen, slepp han ikkje, tak vare på han, for han er ditt liv.
14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
På gudlause-stig må du ikkje koma, ei fara den vegen dei vonde fer.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
Lat han vera, gakk ikkje på han, vik frå han og kom deg undan!
16 Защото те не заспиват, око не сторят зло, И сън не ги хваща, ако не спънат някого.
For dei søv ikkje, fær dei’kje synda, dei misser svevnen, fær dei ikkje folk til å falla.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
Gudløysa er det brødet dei et og vald er den vinen dei drikk.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
Men den stigen rettferdige gjeng, er som morgonglima som ljosnar og ljosnar til dagen renn.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
Den vegen dei ugudlege gjeng, er som kolmyrkret, dei veit ikkje kva dei snåvar i.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
Son min, agta på ordi mine, vend ditt øyra til det eg segjer!
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
Lat dei ikkje vika frå augo dine, vara dei djupt i hjarta!
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
For det er liv for kvar som finn det, og lækjing for heile hans likam.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
Framfor alt som du vaktar, tak vare på hjarta, for livet gjeng ut frå det.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
Haldt svik med munnen ifrå deg, og burt med falske lippor!
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
Lat augo dine sjå beint fram, og augnekasti skoda ende fram for deg!
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
Jamna stigen for din fot, og lat alle dine vegar vera støde.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
Vik ei til høgre eller vinstre, vend foten ifrå det vonde!
