Притчи 4
1 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
Poslouchejte, synové, učení otcova, a pozorujte, abyste poznali rozumnost.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
Nebo naučení dobré dávám vám, neopouštějtež zákona mého.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
Když jsem byl syn u otce svého mladičký, a jediný při matce své,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
On vyučoval mne a říkal mi: Ať se chopí výmluvností mých srdce tvé, ostříhej přikázaní mých, a živ budeš.
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
Nabuď moudrosti, nabuď rozumnosti; nezapomínej, ani se uchyluj od řečí úst mých.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
Neopouštějž jí, a bude tě ostříhati; miluj ji, a zachová tě.
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
Předně moudrosti, moudrosti nabývej, a za všecko jmění své zjednej rozumnost.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
Vyvyšuj ji, a zvýšíť tě; poctí tě, když ji přijmeš.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
Přidá hlavě tvé příjemnosti, korunou krásnou obdaří tě.
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
Slyš, synu můj, a přijmi řeči mé, a tak rozmnoží se léta života tvého.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
Cestě moudrosti učím tě, vedu tě stezkami přímými.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
Když choditi budeš, nebude ssoužen krok tvůj, a poběhneš-li, neustrčíš se.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
Chopiž se učení, nepouštěj, ostříhej ho, nebo ono jest život tvůj.
14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
Na stezku bezbožných nevcházej, a nekráčej cestou zlostníků.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
Opusť ji, nechoď po ní, uchyl se od ní, a pomiň jí.
16 Защото те не заспиват, око не сторят зло, И сън не ги хваща, ако не спънат някого.
Neboť nespí, leč zlost provedou; anobrž zahánín bývá sen jejich, dokudž ku pádu nepřivodí,
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
Proto že jedí chléb bezbožnosti, a víno loupeží pijí.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
Ale stezka spravedlivých jako světlo jasné, kteréž rozmáhá se, a svítí až do pravého dne.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
Cesta pak bezbožných jako mrákota; nevědí, na čem se ustrčiti mohou.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
Synu můj, slov mých pozoruj, k řečem mým nakloň ucha svého.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
Nechať neodcházejí od očí tvých, ostříhej jich u prostřed srdce svého.
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
Nebo životem jsou těm, kteříž je nalézají, i všemu tělu jejich lékařstvím.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
Přede vším, čehož se stříci sluší, ostříhej srdce svého, nebo z něho pochází život.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
Odlož od sebe převrácenost úst, a zlost rtů vzdal od sebe.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
Oči tvé ať k dobrým věcem patří, a víčka tvá ať přímě hledí před tebou.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
Zvaž stezku noh svých, a všecky cesty tvé ať jsou spraveny.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
Neuchyluj se na pravo ani na levo, odvrať nohu svou od zlého.
