Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Zvirevo zvaMambo Remueri, zvirevo zvaakadzidziswa namai vake:
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
“Nhaiwe mwanakomana wangu, iwe mwanakomana wokubereka, iwe mwanakomana wemhiko dzangu,
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
usapedzera simba rako pavakadzi, nenzira dzako pane avo vanoparadza madzimambo.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
“Hazvisi zvamadzimambo, nhaiwe Remueri, hazvina kufanira madzimambo kunwa waini, hazvina kufanira vatongi kukara doro,
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
nokuti vangazonwa vakakanganwa zvakatemwa nomurayiro, uye vakazotadza kururamisira kodzero dzavanomanikidzwa vose.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Ipai doro kuna avo vari kuparara, newaini kuna avo vari mukurwadziwa:
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
regai vanwe vakanganwe urombo hwavo, uye varege kuzorangarirazve kutambudzika kwavo.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
“Taurai pachinzvimbo chaavo vasingagoni kuzvitaurira, pamusoro pekodzero dzavose vanoshayiwa.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Taura utonge zvakanaka; udzivirire kodzero dzavarombo navanoshayiwa.”
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Mudzimai ane unhu hwakanaka ndiani angamuwana? Mutengo wake unopfuura nokure matombo anokosha emarubhi.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Murume wake anovimba naye zvizere, uye haana chaanoshayiwa chinokosha.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Anoitira murume wake zvakanaka, kwete zvakaipa, mazuva ose oupenyu hwake.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Anosarudza wuru neshinda uye anoshanda namaoko anoshingaira.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Akafanana nezvikepe zvavatengesi, anondotora zvokudya zvake kure.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Anomuka kuchakasviba; agotsvagira mhuri yake zvokudya uye agopa varandakadzi vake basa ravo.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Anonanʼanidza munda agoutenga; anosima munda wemizambiringa nezvaakawana namaoko ake.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Anoita basa rake nesimba; maoko ake akasimba kuti aite mabasa ake.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Anoona kuti kushambadzira kwake kunobatsira, uye mwenje wake haudzimi pausiku.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Muruoko rwake anobata chirukiso, uye anobata chirukwa neminwe yake.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Anotambanudzira maoko ake kuvarombo, uye anotandavadzira maoko ake kune vanoshayiwa.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Kana kwotonhora, haatyire mhuri yake; nokuti vose vakapfeka nguo dzinodziya.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Anozvigadzirira zvokuwaridza panhoo yake; anozvipfekedza nguo yomucheka wakaisvonaka, uye nomucheka wepepuru.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Murume wake anoremekedzwa pasuo reguta, kana agere pakati pavakuru venyika.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Mudzimai anoita nguo dzemicheka yakanaka agodzitengesa, uye anotengesera vanotengesa micheka yokumonera muhuro.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Simba nokukudzwa ndizvo nguo dzake; anofara akatarisana namazuva anouya.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Anotaura nouchenjeri, uye kurayira kwakatendeka kuri parurimi rwake.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Anotarira zvakanaka mararamiro emhuri yake, uye haadyi zvokudya zvousimbe.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Vana vake vanosimuka vagomuti akaropafadzwa, murume wakewo, anomurumbidza:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
“Vakadzi vazhinji vanoita zvinhu zvakanaka, asi iwe unovakunda vose.”
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Zvinofadza zvinonyengera, uye runako ndorwenguva duku; asi mukadzi anotya Jehovha anofanira kurumbidzwa.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Mupeiwo mubayiro wake waakashandira, uye mabasa ake ngaamupe kurumbidzwa pasuo reguta.
