Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Ko nga kupu a Kingi Remuera; ko te poropititanga i whakaakona ai ia e tona whaea.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
He aha, e taku tama? He aha, e te tama a toku kopu? A he aha, e te tama a aku kupu taurangi?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Kaua e hoatu tou kaha ki nga wahine, ou ara hoki ki te mea whakangaro o nga kingi.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Ehara ma nga kingi, e Remuera, ehara ma nga kingi te inu waina; ehara hoki ma nga rangatira te mea, Kei hea he wai kaha?
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Kei inu ratou, a ka wareware ki te ture, a ka whakapeau ke i te whakawa o te tangata e tukinotia ana.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Hoatu he wai kaha ma te tangata e tata ana te marere, he waina hoki ki nga wairua pouri:
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Tukua ia kia inu, kia wareware ai ki tona rawakore, a kore ake he mahara ki ona mate.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Kia puaki tou mangai mo te wahangu, i te whakawakanga o te hunga katoa kua waiho mo te mate.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Kia puaki tou mangai, whakaritea te whakawa i runga i te tika, tohea te tohe a te ware, a te rawakore.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Ko wai e kite i te wahine e u ana tona pai? Ko tona utu hoki kei runga noa atu i to nga rupi.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Ka whakapono te ngakau o tana tane ki a ia, a kahore ona hapanga i te taonga.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
He pai tana e mea ai ki a ia, kahore hoki he kino, i nga ra katoa e ora ai ia.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
E kimi ana ia i te huruhuru hipi, i te muka, a ka ngakau nui te mahi a ona ringa.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Ko tona rite kei nga kaipuke o nga kaihokohoko; e mauria mai ana e ia tana kai i tawhiti.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
E maranga ana hoki ia i te mea e po tonu ana, a hoatu ana e ia he kai ma tona whare, he mahi hoki e rite ana ma ana kotiro.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
E whakaaroaro ana ia ki tetahi mara, a ka hokona e ia: whakatokia ana e ia he mara waina, he hua na ona ringa.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
E whitiki ana ia i tona hope ki te kaha, e mea ana i ona takakau kia pakari.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Ka kite ia he pai tana i hokohoko ai: e kore tana rama e mate i te po.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Ka totoro atu ona ringa ki te mea takai miro, ka pupuri ona ringa ki te pou muka.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Ka wherahia tona ringa ki te ware; ae ra, ka totoro atu ona ringa ki te rawakore.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
E kore ia e wehi i te hukarere mo tona whare; no te mea kua kakahuria tona whare katoa ki te ngangana.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Oti ake i a ia te whatuwhatu he whariki mona; he rinena pai, he papura ona kakahu.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
E mohiotia ana tana tane i nga kuwaha, ina noho tahi ia ki nga kaumatua o te whenua.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
E hanga ana e ia he rinena pai, a hokona atu ana; e hoatu ana e ia he whitiki ki nga kaihoko.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
He kaha, he honore ona kakahu; a e kata ana ia ki nga ra o muri atu.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
He nui ona whakaaro ina puaki tona mangai; kei tona arero te ture o te atawhai.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Ka ata tirohia e ia nga ara o tona whare, e kore ano ia e kai i te taro o te mangere.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Ka whakatika ana tamariki, a he kupu manaaki ta ratou mona; Tana tane hoki, ka whakamoemiti ano ia ki a ia, ka mea:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
He tokomaha nga tamahine i u te pai o ta ratou mahi, otiia hira ake tau i a ratou katoa.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
He mea teka noa te manako, he mea horihori te ataahua: tena ko te wahine e wehi ana i a Ihowa, ko ia e whakamoemititia.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Hoatu ki a ia o nga hua o ona ringa; a ma ana mahi ia e whakamoemiti i nga kuwaha.
