Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Ķēniņa Lemuēļa vārdi, tā mācība, ko viņa māte tam mācīja.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
Ak, mans dēls! ak manas miesas dēls! tu manu solījumu dēls.
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Nedod sievām savu spēku, nedz savu ceļu tām, kas ķēniņus samaitā.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Ķēniņiem nebūs, ak Lemuēl, ķēniņiem nebūs vīna dzert, nedz valdniekiem stipra dzēriena iekārot,
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Ka dzerdami neaizmirst likumus, un nepārgroza tiesu visiem sērdieņiem.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Dodiet stipru dzērienu tam, kas iet bojā, un vīnu, kam noskumusi sirds:
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Tāds lai dzer, ka aizmirst savu nabadzību, un vairs nepiemin savas bēdas.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Atdari savu muti par mēmo un par visiem, kas ir atstāti.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Atdari savu muti, tiesā taisni un nes tiesu nabagam un sērdienim.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Tikušu (tikumīgu) sievu, kas tādu atrod, pāri par pērlēm ir viņas dārgums.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Uz viņu uzticas vīra sirds un labuma tam netrūkst nekāda.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Tā dara tam labu, ne ļaunu visās sava mūža dienās.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Viņa gādā par vilnu un liniem un strādā priecīgām rokām.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Tā ir kā laivinieka laiva, sagādā maizi no tālienes.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Jau pašā naktī tā ceļas un dod barību savai saimei un kalponēm iespriesto tiesu.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
To zemes stūri, ko cerē, tā dabū, no savu roku augļiem tā dēsta vīna dārzu.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Ar spēku tā jož savus gurnus un savas rokas ar stiprumu.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Tā mana, ka viņas pūliņš labi sokas, un gaisma tai neapdziest naktī.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Tā stiepj savu roku pie kodeļa un tver ar pirkstiem ratiņu.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Tā sērdieņus mīlīgi apkampj un pasniedz nabagiem roku.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Savam namam tā nebīstas sniega, jo saime divkārtīgi ģērbta.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Tā sev taisa apsegus, dārgs audeklis un purpurs tai ir apģērbs.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Tai vīrs ir pazīstams vārtos, kad tas sēž ar zemes vecajiem.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Viņa auž linu svārkus un pārdod, un izdod pircējiem jostas.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Stiprums un gods tai apģērbs; tā smejas par nākamo laiku.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Savu muti tā atdara ar gudrību, un uz viņas mēles ir jauka mācība.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Viņa skatās pēc visām sava nama gaitām un neēd savu maizi ar slinkumu.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Viņas bērni pieceļas un teic viņu laimīgu; viņas vīrs, tas to slavē:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Daudz mātes meitām ir goda tikums, bet tu esi pāri par visām!
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Daiļums viļ un skaistums paiet; dievbijīga sieva, tā ir teicama!
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Teiciet viņu par viņas roku augļiem, un viņas pašas darbi lai viņu ļaudīs teic!
