Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Le parole del re Lemuel; il sermone profetico, col quale sua madre l'ammaestrò.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
CHE, figliuol mio? Che, figliuolo del seno mio? E che, figliuolo de' miei voti?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Non dar la tua forza alle donne, Nè i tuoi costumi [a ciò che è] per distruggere i re.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Ei non [si conviene] ai re, o Lemuel, Ei non si conviene ai re d'esser bevitori di vino, Nè a' principi [d'esser bevitori] di cervogia;
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Che talora eglino, avendo bevuto, non dimentichino gli statuti, E non pervertano il diritto di qualunque povero afflitto.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Date la cervogia al miserabile, E il vino a quelli che sono in amaritudine d'animo;
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
[Acciocchè] bevano, e dimentichino la lor miseria, E non si ricordino più de' lor travagli.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Apri la tua bocca per lo mutolo, Per [mantenere] la ragion di tutti quelli che sono in pericolo di perire.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Apri la tua bocca; giudica giustamente; Fa' diritto al povero ed al bisognoso.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Chi troverà una donna di valore? Il prezzo di essa avanza di gran lunga [quello del]le perle.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Il cuor del suo marito si fida in lei; Ed egli non avrà giammai mancamento di veste.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Ella gli fa del bene, e non del male, Tutto il tempo della sua vita.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Ella cerca della lana e del lino, E lavora delle sue mani con diletto.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Ella è come le navi de' mercatanti: Ella fa venire il suo pane da lungi.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Ella si leva, mentre [è] ancora notte, E dà il cibo alla sua famiglia, Ed ordina alle sue serventi il lor lavoro.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Ella considera un campo, e l'acquista; Ella pianta una vigna del frutto delle sue mani.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Ella si cinge i lombi di forza, E fortifica le sue braccia.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Perciocchè il suo traffico [è] buono, ella [lo] gusta; La sua lampana non si spegne di notte.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Ella mette la mano al fuso, E le sue palme impugnano la conocchia.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Ella allarga la mano all'afflitto, E porge le mani al bisognoso.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Ella non teme della neve per la sua famiglia; Perciocchè tutta la sua famiglia è vestita a doppio.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Ella si fa de' capoletti; Fin lino, e porpora [sono] il suo vestire.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Il suo marito [è] conosciuto nelle porte, Quando egli siede con gli anziani del paese.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Ella fa de' veli, e [li] vende; E delle cinture, [le quali] ella dà a' mercatanti.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Ella è vestita di gloria e d'onore; E ride del giorno a venire.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Ella apre la bocca con sapienza, E la legge della benignità [è] sopra la sua lingua.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Ella considera gli andamenti della sua casa, E non mangia il pan di pigrizia.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
I suoi figliuoli si levano, e la predicano beata, Il suo marito [anch'egli], e la loda;
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
[Dicendo: ] Molte donne si son portate valorosamente; Ma tu le sopravanzi tutte.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
La grazia [è] cosa fallace, e la bellezza [è] cosa vana; [Ma] la donna [che ha] il timor del Signore [sarà] quella che sarà lodata.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Datele del frutto delle sue mani; E lodinla le sue opere nelle porte.
