Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Parole di Lemuèl, re di Massa, che sua madre gli insegnò.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
E che, figlio mio! E che, figlio delle mie viscere! E che, figlio dei miei voti!
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Non dare il tuo vigore alle donne, né i tuoi costumi a quelle che corrompono i re.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Non conviene ai re, Lemuèl, non conviene ai re bere il vino, né ai principi bramare bevande inebrianti,
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
per paura che, bevendo, dimentichino i loro decreti e tradiscano il diritto di tutti gli afflitti.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Date bevande inebrianti a chi sta per perire e il vino a chi ha l'amarezza nel cuore.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Beva e dimentichi la sua povertà e non si ricordi più delle sue pene.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Apri la bocca in favore del muto in difesa di tutti gli sventurati.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Apri la bocca e giudica con equità e rendi giustizia all'infelice e al povero.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Una donna perfetta chi potrà trovarla? Ben superiore alle perle è il suo valore.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
In lei confida il cuore del marito e non verrà a mancargli il profitto.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Essa gli dà felicità e non dispiacere per tutti i giorni della sua vita.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Si procura lana e lino e li lavora volentieri con le mani.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Ella è simile alle navi di un mercante, fa venire da lontano le provviste.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Si alza quando ancora è notte e prepara il cibo alla sua famiglia e dà ordini alle sue domestiche.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Pensa ad un campo e lo compra e con il frutto delle sue mani pianta una vigna.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Si cinge con energia i fianchi e spiega la forza delle sue braccia.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
E' soddisfatta, perché il suo traffico va bene, neppure di notte si spegne la sua lucerna.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Stende la sua mano alla conocchia e mena il fuso con le dita.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Apre le sue mani al misero, stende la mano al povero.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Non teme la neve per la sua famiglia, perché tutti i suoi di casa hanno doppia veste.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Si fa delle coperte, di lino e di porpora sono le sue vesti.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Suo marito è stimato alle porte della città dove siede con gli anziani del paese.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Confeziona tele di lino e le vende e fornisce cinture al mercante.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Forza e decoro sono il suo vestito e se la ride dell'avvenire.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Apre la bocca con saggezza e sulla sua lingua c'è dottrina di bontà.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Sorveglia l'andamento della casa; il pane che mangia non è frutto di pigrizia.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
I suoi figli sorgono a proclamarla beata e suo marito a farne l'elogio:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
«Molte figlie hanno compiuto cose eccellenti, ma tu le hai superate tutte!».
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Fallace è la grazia e vana è la bellezza, ma la donna che teme Dio è da lodare.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Datele del frutto delle sue mani e le sue stesse opere la lodino alle porte della città.
