Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Ndị a bụ okwu si nʼọnụ Lemuel, eze Masa. Ha bụ okwu ndị ahụ nne eze Lemuel kuziri ya.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
Gee ntị, nwa m, gee ntị, nwa nke afọ m. Gee ntị, nwa m, nwa nke ọziza ekpere m niile.
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Enyela ụmụ nwanyị ike gị, enyekwela ịdị ike gị nʼaka ndị nʼala ndị eze nʼiyi.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Lemuel nwa m, ọ bụghị ihe kwesiri ekwesi na ndị eze ga-aṅụ mmanya. O kwesikwaghị ka agụụ ịṅụ mmanya bụrụ ihe ga na-agụ ndị eze.
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Ka ha ghara ịṅụbiga mmanya oke si otu a chefuo ikpe ikpe ziri ezi dịka iwu kwuru. Ka ha gharakwa isite nʼịṅụbiga mmanya oke napụ ndị a na-emegbu emegbu ikpe ziri ezi ha kwesiri inweta.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Ndị e kwesiri inye mmanya bụ ndị ahụ na-ala nʼiyi, ndị ahụ nọ nʼọnọdụ oke ihe mgbu nke obi.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Ka ha ṅụọ chefuo ọnọdụ ọjọọ ha, ka ha gharakwa icheta ọnọdụ nhụju anya ha.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Jisie ike kwuchite ọnụ ndị ahụ na-enweghị ike ikwuru ọnụ onwe ha; kwuchitekwa ọnụ ndị niile ọnọdụ ha dị ala.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Kwusie okwu ike, kpeekwa ikpe ziri ezi. Gbooro ndị ogbenye na ndị mkpa na-akpa ọgụ site nʼaka ndị na-emegbu ha.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Nwanyị nwere ugwu onye ga-achọtali ya? Ọ dị oke ọnụ karịa nkume rubi.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Di nwanyị dị otu a na-atụkwasị obi ya niile nʼime ya, ọ dịghị ihe dị mkpa nke na-akọ ya.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Ihe nwanyị dị otu a na-ewetara di ya bụ naanị ihe ọma. Ihe ọjọọ ọbụla adịghị esi nʼaka ya abịakwasị di ya ụbọchị niile nke ndụ ya.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Ọ na-ahọrọ ajị anụ na flakisi jiri ya na-arụ ọrụ na-atọ aka ya ụtọ.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Ọ na-esite nʼebe dị anya na-ebubata ihe oriri nʼụlọ ya dịka a ga-asị na ọ bụ ụgbọ mmiri.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Tupu chi abọzie, nwanyị a esitelarị nʼihe ndina bilie kwadooro ezinaụlọ ya ihe oriri, ma debekwara odibo ndị inyom na-ejere ya ozi oke ihe oriri nke ha.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Ọ na-apụ nyochapụta ịdị mma ala ubi, ma zụpụta ya. Ọ bụ ego ọ rụpụtara nʼonwe ya ka o ji arụ ọrụ ubi vaịnị.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Ike ịrụ ọrụ adịghị agwụ ya. Ọ dị nnọọ ike, bụrụkwa onye na-arụpụta ihe dị iche iche.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Ọ na-elezi anya hụ na ihe ahịa o mepụtara dị ezi oke ọnụahịa; ọ bụ nke a mere o ji na-arụ ọrụ ruo nʼime ime abalị.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Nʼọbụaka ya ka o jidere osisi ịtụ ogho akwa; mkpịsịaka ya na-ejidesikwa ozele e ji na-ekwe akwa ike.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Ọ na-agbasapụ aka inyere ndị ogbenye na ndị mkpa na-akpa aka.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Udu mmiri maọbụ oge oke oyi adịghị eche ya uche nʼihi na ndị niile nọ nʼezinaụlọ ya nwere uwe ha ga-eji chụọ oyi.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Ọ na-akpa akwa a na-agbasa nʼelu ihe ndina, ma ya onwe ya na-eyikwa uwe e ji ezi akwa ọcha na akwa odo odo dụọ.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Di ya bụ onye a na-asọpụrụ nʼọnụ ụzọ ama obodo ebe ọ na-ewere ọnọdụ nʼetiti ndị okenye nke ala ahụ.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Ọ na-akpa ma na-adụkwa akwa dị iche iche, ya na ihe ike nʼukwu, ndị ọ na-eresi ndị ahịa ndị ọzọ.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Ọ bụ nwanyị dị ike, onye a na-asọpụrụ asọpụrụ. Ụjọ adịghị atụkwa ya maka ihe ga-eme nʼoge dị nʼihu.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Ọ na-eji amamihe na-ekwu okwu ntụziaka kwesiri dịkwa nʼire ya.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Ọ na-etinye uche nʼihe niile banyere ezinaụlọ ya, ọ naghị arụ ọrụ umengwụ.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Ụmụ ya na-ebili gọzie ya; otu a kwa di ya ga-eto ya ezi otuto.
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Ọ ga-asị; “E nwere ọtụtụ ndị inyom ndị bụ ezi nwunye nye di ha, ma gị onwe gị kachasị ha niile mma.”
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Ịma mma nke elu ahụ adịghị egosi ihe mmadụ bụ, nʼihi na ịma mma adịghị adịgide ogologo oge. Ma nwanyị ọbụla nke na-atụ egwu Onyenwe anyị bụ onye e kwesiri ito.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
E kwesiri ito ya nʼihi ọrụ ọma niile nke aka ya rụpụtara. Ka ọrụ ya niile wetara ya otuto nʼọnụ ụzọ ama nke obodo.
