Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
| דברי למואל מלך-- משא אשר-יסרתו אמו |
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
| מה-ברי ומה-בר-בטני ומה בר-נדרי |
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
| אל-תתן לנשים חילך ודרכיך למחות מלכין |
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
| אל למלכים למואל--אל למלכים שתו-יין ולרוזנים או (אי) שכר |
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
| פן-ישתה וישכח מחקק וישנה דין כל-בני-עני |
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
| תנו-שכר לאובד ויין למרי נפש |
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
| ישתה וישכח רישו ועמלו לא יזכר-עוד |
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
| פתח-פיך לאלם אל-דין כל-בני חלוף |
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
| פתח-פיך שפט-צדק ודין עני ואביון |
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
| אשת-חיל מי ימצא ורחק מפנינים מכרה |
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
| בטח בה לב בעלה ושלל לא יחסר |
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
| גמלתהו טוב ולא-רע-- כל ימי חייה |
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
| דרשה צמר ופשתים ותעש בחפץ כפיה |
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
| היתה כאניות סוחר ממרחק תביא לחמה |
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
| ותקם בעוד לילה--ותתן טרף לביתה וחק לנערתיה |
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
| זממה שדה ותקחהו מפרי כפיה נטע (נטעה) כרם |
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
| חגרה בעוז מתניה ותאמץ זרועתיה |
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
| טעמה כי-טוב סחרה לא-יכבה בליל (בלילה) נרה |
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
| ידיה שלחה בכישור וכפיה תמכו פלך |
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
| כפה פרשה לעני וידיה שלחה לאביון |
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
| לא-תירא לביתה משלג כי כל-ביתה לבש שנים |
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
| מרבדים עשתה-לה שש וארגמן לבושה |
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
| נודע בשערים בעלה בשבתו עם-זקני-ארץ |
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
| סדין עשתה ותמכר וחגור נתנה לכנעני |
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
| עז-והדר לבושה ותשחק ליום אחרון |
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
| פיה פתחה בחכמה ותורת חסד על-לשונה |
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
| צופיה הילכות (הליכות) ביתה ולחם עצלות לא תאכל |
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
| קמו בניה ויאשרוה בעלה ויהללה |
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
| רבות בנות עשו חיל ואת עלית על-כלנה |
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
| שקר החן והבל היפי אשה יראת-יהוה היא תתהלל |
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
| תנו-לה מפרי ידיה ויהללוה בשערים מעשיה |
