Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Pawòl a wa Lemuel yo; pwofesi ke manman li te ansegne li a:
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
“O fis mwen an! O fis a vant mwen an! O fis a ve mwen yo!
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Pa bay fòs ou a fanm, ni wout ou a sila ki konn detwi wa yo.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Se pa pou wa yo, O Lemuel, se pa pou wa yo bwè diven, ni pou chèf yo ta bwè diven,
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Paske y ap bwè epi vin bliye dekrè ki te fèt la, e tòde dwa a sila ki aflije yo.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Bay bwason fò a sila k ap peri a, ak diven a sila ki gen lavi anmè a.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Kite li bwè pou bliye mizè li e pa sonje pwoblèm li ankò.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Ouvri bouch ou pou bèbè a; pou dwa yo a tout sila ki san sekou.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Ouvri bouch ou, fè jijman ak dwati, e defann dwa a aflije yo ak endijan an.”
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Yon madanm ki ekselan, se kilès ki ka twouve li? Paske valè li depase bijou.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Kè a mari li mete konfyans nan li e li p ap manke reyisi.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Li fè l sa ki bon e pa sa ki mal pandan tout jou lavi li.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Li chache lèn ak len e travay avèk men l ak kè kontan.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Li tankou bato komès; li mennen manje li soti byen lwen.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Anplis, li leve pandan li toujou fènwa pou bay manje a tout lakay li, ak yon pòsyon pou sèvant li yo.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Li konsidere yon chan e achte li. Ak benefis travay li, li plante yon chan rezen.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Li mare senti l ak gwo fòs pou fè bra li vin fò.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Li santi ke siksè li bon; lanp li pa janm etenn lannwit.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Li lonje men l vè aparèy tise a e men l kenbe l.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Li lonje men l vè pòv yo avèk sila ki gen bezwen an.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Lakay li pa fè krent pou lanèj, paske tout lakay abiye an wouj.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Li fè kouvèti pou tèt li; tout vètman li se twal fen blan ak mov.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Mari li byen rekonèt nan pòtay lavil yo, lè l chita pami ansyen a peyi yo.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Li fè vètman an len pou vann yo, e founi sentiwon a tout komèsan yo.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Fòs ak respè se abiman li e li souri a lavni.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Li ouvri bouch li avèk sajès e enstriksyon ladousè sou lang li.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Li gade byen tout afè lakay li e li pa manje pen laparès.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Pitit li yo leve e beni li; mari li tou ba li gwo lwanj pou di l:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
“Anpil fi te fè byen bon; men ou pi bon anpil pase yo tout.”
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Chàm konn twonpe e bèlte konn vanite; men se fanm nan ki krent SENYÈ a k ap resevwa lwanj.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Ba li sa ke men l te pwodwi, epi kite zèv li yo fè lwanj li nan pòtay yo.
