Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Ĩno nĩyo mĩario ya Mũthamaki Lemueli: nĩ ndũmĩrĩri nditũ ĩrĩa aarutirwo nĩ nyina:
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
“Atĩrĩrĩ, wee mũrũ wakwa, ngũkwĩra atĩa, o wee mwana wa nda yakwa, ngũkwĩra atĩa o wee mwana wa mĩĩhĩtwa yakwa,
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
atĩrĩ, ndũkanaitange hinya waku na andũ-a-nja, kana ũhe ũhoti waku acio manangaga athamaki.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
“Atĩrĩrĩ, wee Lemueli, athamaki matiagĩrĩirwo nĩkũnyua ndibei, ti mũtugo wa athamaki kũnyua ndibei, anene matiagĩrĩirwo nĩ kwĩrirĩria njoohi,
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
nĩgeetha matikanyue mariganĩrwo nĩ ũrĩa watho uugaga, nao magithie arĩa othe ahinyĩrĩrie kĩhooto kĩao.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Heaga arĩa marathira njoohi, na ndibei kũrĩ arĩa marĩ na ruo rũnene rwa ngoro;
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
reke manyue mariganĩrwo nĩ ũthĩĩni wao, na matige gũcooka kũririkana kĩeha kĩao.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
“Arĩrĩria arĩa matangĩhota kwĩyarĩrĩria, warĩrĩrie kĩhooto kĩa arĩa othe anyamaarĩku.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Maarĩrĩrie, na ũmatuĩre ciira na kĩhooto; rũĩrĩra kĩhooto kĩa arĩa athĩĩni na arĩa abatari.”
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Mũtumia ngatha-rĩ, angĩoneka kũ? Nĩgũkorwo thogora wake nĩũkĩrĩte mũno ũrĩa wa ruru iria ndune.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Mũthuuri wake nĩamwĩhokete biũ, na ndarĩ kĩndũ kĩa bata angĩaga.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Mũtumia ũcio, matukũ mothe ma muoyo wake, no maũndũ mega ekaga mũthuuriwe, na ndangĩmwĩka ũũru.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Ethaga guoya wa ngʼondu na ndigi cia ũguta, agacirutĩra wĩra na kĩyo, na moko make.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Ahaana ta marikabu cia wonjoria, tondũ athũgũraga irio ciake kuuma kũraya.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Okĩraga rũciinĩ kũrĩ o na nduma; akahe andũ a nyũmba yake irio, na akagaĩra ndungata ciake cia airĩtu mawĩra mao.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Ecũũranagia ũhoro wa mũgũnda mũna, akaũgũra; kuumana na ũthũkũmi wake, ahaandaga mũgũnda wa mĩthabibũ.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Ehotoragĩra wĩra wake erutanĩirie; moko make marĩ hinya wa kwĩrutĩra wĩra.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Nĩatigagĩrĩra atĩ wonjoria wake nĩũrĩ na uumithio, naguo tawa wake ũraaraga ũgĩakana.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Anyiitaga mũtĩ wa kuogotha ndigi na guoko, nakĩo gĩcũni kĩa ndigi agakĩnyiitĩrĩra na ciara ciake.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Nĩataanahagĩra andũ arĩa athĩĩni, nao arĩa abatari akamatambũrũkĩria moko make.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Rĩrĩa tharunji yagũa-rĩ, we ndamakaga atĩ nĩĩgũthĩĩnia andũ a nyũmba yake; nĩgũkorwo othe nĩahumbe nguo cia rangi mũtune.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Nĩatumaga indo cia kwara ũrĩrĩ wake; nake ehumbaga nguo cia gatani ĩrĩa njega, na cia rangi wa ndathi.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Mũthuuri wake nĩaheagwo gĩtĩĩo kĩhingo-inĩ gĩa itũũra inene, harĩa aikaraga marĩ na athuuri a bũrũri.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Mũtumia ũcio nĩatumaga nguo cia gatani agaciendia, na agatwaragĩra onjoria mĩcibi.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Hinya na ũtĩĩku nĩcio nguo iria ehumbaga; nĩakenaga ategwĩtigĩra matukũ marĩa magooka.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Aaragia ciugo cia ũũgĩ, naruo rũrĩmĩ rwake rũrutanaga maũndũ ma ũtugi.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Nĩarũmbũyagia maũndũ ma nyũmba yake, na ndarĩĩaga irio atanogeire.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Ciana ciake ciarahũkaga, cikoiga arorathimwo; o nake mũthuuri wake nĩamũgaathagĩrĩria, akamwĩra atĩrĩ:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
“Andũ-a-nja aingĩ manatuĩka ngatha, no wee nĩũmakĩrĩte othe.”
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Ngoga nĩ cia kũheenania, naguo ũthaka nĩ wa tũhũ; no mũtumia ũrĩa mwĩtigĩri Jehova nĩ wa kũgaathĩrĩrio.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Mũrĩhei mũcaara wa wĩra ũrĩa arutĩte, naguo wĩra wake ũrekwo ũmũgaathĩrĩrie kĩhingo-inĩ gĩa itũũra rĩrĩa inene.
