Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Les paroles du Roi Lémuel et l'instruction que sa mère lui donna.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
Quoi? mon fils? quoi, fils de mon ventre? eh quoi? mon fils, pour lequel j'ai tant fait de vœux?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Ne donne point ta force aux femmes, et [ne mets point] ton étude à détruire les Rois.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
Lémuel, ce n'est point aux Rois, ce n'est point aux Rois de boire le vin, ni aux Princes de boire la cervoise.
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
De peur qu'ayant bu, ils n'oublient l'ordonnance, et qu'ils n'altèrent le droit de tous les pauvres affligés.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Donnez de la cervoise à celui qui s'en va périr, et du vin à celui qui est dans l'amertume de cœur;
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Afin qu'il en boive, et qu'il oublie sa pauvreté, et ne se souvienne plus de sa peine.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Ouvre ta bouche en faveur du muet, pour le droit de tous ceux qui s'en vont périr.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Ouvre ta bouche, fais justice, et fais droit à l'affligé et au nécessiteux.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
[Aleph.] Qui est-ce qui trouvera une vaillante femme? car son prix surpasse de beaucoup les perles.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
[Beth.] Le cœur de son mari s'assure en elle, et il ne manquera point de dépouilles.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
[Guimel.] Elle lui fait du bien tous les jours de sa vie, et jamais du mal.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
[Daleth.] Elle cherche de la laine et du lin, et elle fait ce qu'elle veut de ses mains.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
[He.] Elle est comme les navires d'un marchand, elle amène son pain de loin.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
[Vau.] Elle se lève lorsqu'il est encore nuit, elle distribue la nourriture nécessaire à sa maison, et elle [donne] à ses servantes leur tâche.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
[Zajin.] Elle considère un champ, et l'acquiert; et elle plante la vigne du fruit de ses mains.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
[Heth.] Elle ceint ses reins de force, et fortifie ses bras.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
[Teth.] Elle éprouve que son trafic est bon; sa lampe ne s'éteint point la nuit.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
[Jod.] Elle met ses mains au fuseau, et ses mains tiennent la quenouille.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
[Caph.] Elle tend sa main à l'affligé, et avance ses mains au nécessiteux.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
[Lamed.] Elle ne craint point la neige pour sa famille, car toute sa famille est vêtue de vêtements doubles.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
[Mem.] Elle se fait des tours de lit; le fin lin et l'écarlate est ce dont elle s'habille.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
[Nun.] Son mari est reconnu aux portes, quand il est assis avec les Anciens du pays.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
[Samech.] Elle fait du linge, et le vend; et elle fait des ceintures, qu'elle donne au marchand.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
[Hajin.] La force et la magnificence est son vêtement, et elle se rit du jour à venir.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
[Pe.] Elle ouvre sa bouche avec sagesse, et la Loi de la charité est sur sa langue.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
[Tsade.] Elle contemple le train de sa maison, et ne mange point le pain de paresse.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
[Koph.] Ses enfants se lèvent, et la disent bienheureuse; son mari [aussi], et il la loue, [en disant]:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
[Resch.] Plusieurs filles ont été vaillantes; mais tu les surpasses toutes.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
[Scin.] La grâce trompe, et la beauté s'évanouit; [mais] la femme qui craint l'Eternel, sera celle qui sera louée.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
[Thau.] Donnez-lui des fruits de ses mains, et que ses œuvres la louent aux portes.
