Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
Fia Lemuel ƒe nyawo, nyagblɔɖi si dadaa fiae lae nye esi:
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
“Oo vinye, O nye dɔmevi, O nye adzɔgbeɖevi,
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Mègagblẽ wò ŋusẽ ɖe nyɔnuwo ŋu kple wò lãmeka ɖe ame siwo gblẽa fiawo dome la ŋu o.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
“O Lemuel, esia menye fiawo tɔ o, menye fiawo tɔ be woano wain o eye menye dziɖulawo tɔ be woadzro aha sesẽ o.
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Ne menye nenema o la, woamu aha aŋlɔ nu si sea gblɔ la be eye woaxɔ ablɔɖe le ame siwo wote ɖe anyi la si.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Tsɔ aha muame na ame siwo le tsɔtsrɔ̃m kple wain na ane siwo le nuxaxa me,
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
na woanoe aŋlɔ woƒe ahedada be eye womagaɖo ŋku woƒe hiãtuame dzi akpɔ o.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
“Ƒo nu ɖe ame siwo mate ŋu aƒo nu ɖe wo ɖokui nu o la nu eye nàʋli amemanɔsitɔwo ƒe ablɔɖe ta.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Ƒo nu eye nàdrɔ̃ ʋɔnu dzɔdzɔe, ʋli ame dahewo kple hiãtɔwo ƒe ablɔɖe ta.”
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Ame ka akpɔ srɔ̃nyɔnu si ƒe agbe dze ame ŋu? Exɔ asi wu adzagba.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
Srɔ̃a kana ɖe edzi blibo eye nu sia nu si ŋu asixɔxɔ le la mevena le egbɔ o.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
Le nyɔnu sia ƒe agbemeŋkekewo katã me la, ehea nyui ko vɛ, ke menye vɔ̃ o.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
Edia ɖetifu kple avemeka eye wòwɔa dɔ kple eƒe asiwo faa.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
Ele abe asiʋu ene eye wòhea nuɖuɖu tso didiƒe vaa aƒee.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
Efɔna ne ŋu mekpɔ ke o, edia nuɖuɖu na eƒe ƒometɔwo eye wòmaa dɔ na eƒe dɔlanyɔnuwo.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
Ebua ta me le agble ŋu eye wòƒlenɛ, eɖena tso eƒe nukpɔkpɔwo me tsɔna dea waingblee.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
Ewɔa dɔ kple ŋkubiã eye eƒe alɔwo sẽna ɖe eƒe dɔwo ŋu.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
Ekpɔa egbɔ be yeƒe asitsatsa ɖe vi geɖe eye yeƒe akaɖi metsina le zã me o.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
Ɖetifutreti le eƒe asi me eye wòtsɔa eƒe asibidɛwo léa ɖetitrekekee.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
Eʋua asi na ame dahewo eye wòdoa asi ɖe hiãtɔwo gbɔ.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
Ne snodzaɣi ɖo la, mevɔ̃na ɖe eƒe aƒekɔ nu o elabena wo katã tsyɔ kuntru dzĩ.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
Elɔ̃a abadzivɔ na eƒe aba eye wòdoa aklala biɖibiɖi ƒe awu kple awu blɔ.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Wodea bubu srɔ̃a ŋu le dua ƒe agbonu ne enɔ anyigba la dzi dumegãwo dome.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
Etɔa aklala biɖibiɖi ƒe awuwo dzrana eye wòdzraa alidziblanu na asitsalawo.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Edo ŋusẽ kple bubu abe awu ene eye ate ŋu ako ŋkeke siwo gbɔna.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
Eƒoa nu kple nunya eye nufiame anukwaretɔ le eƒe aɖe dzi.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
Ekpɔa eƒe aƒekɔ ƒe nyawo gbɔ nyuie eye meɖua kuviabolo o.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Viawo tsona yɔnɛ be yayratɔ, nenemae srɔ̃a hã yɔnɛ, hekafunɛ be,
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
“‘Nyɔnu siwo wɔa nu ɖɔʋuwo la li fũu, gake wò la, èƒo wo katã ta.’
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Nyonyo la, beblee, eye tugbedzedze nu hã va yina kaba; gake woakafu nyɔnu si vɔ̃a Yehowa.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Mitsɔ fetu si wòdze na la nɛ, eye eƒe dɔwɔwɔwo ahe kafukafu vɛ nɛ le dua ƒe agbowo nu.”
