Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
The words of King Lemuel—the revelation which his mother taught him:
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
“Oh, my son! Oh, son of my womb! Oh, son of my vows!
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Don’t give your strength to women, nor your ways to that which destroys kings.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
It is not for kings, Lemuel, it is not for kings to drink wine, nor for princes to say, ‘Where is strong drink?’
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
lest they drink, and forget the law, and pervert the justice due to anyone who is afflicted.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Give strong drink to him who is ready to perish, and wine to the bitter in soul.
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Let him drink, and forget his poverty, and remember his misery no more.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Open your mouth for the mute, in the cause of all who are left desolate.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Open your mouth, judge righteously, and serve justice to the poor and needy.”
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Who can find a worthy woman? For her value is far above rubies.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
The heart of her husband trusts in her. He shall have no lack of gain.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
She does him good, and not harm, all the days of her life.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
She seeks wool and flax, and works eagerly with her hands.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
She is like the merchant ships. She brings her bread from afar.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
She rises also while it is yet night, gives food to her household, and portions for her servant girls.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
She considers a field, and buys it. With the fruit of her hands, she plants a vineyard.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
She arms her waist with strength, and makes her arms strong.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
She perceives that her merchandise is profitable. Her lamp doesn’t go out by night.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
She lays her hands to the distaff, and her hands hold the spindle.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
She opens her arms to the poor; yes, she extends her hands to the needy.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
She is not afraid of the snow for her household, for all her household are clothed with scarlet.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
She makes for herself carpets of tapestry. Her clothing is fine linen and purple.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Her husband is respected in the gates, when he sits amongst the elders of the land.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
She makes linen garments and sells them, and delivers sashes to the merchant.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Strength and dignity are her clothing. She laughs at the time to come.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
She opens her mouth with wisdom. Kind instruction is on her tongue.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
She looks well to the ways of her household, and doesn’t eat the bread of idleness.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Her children rise up and call her blessed. Her husband also praises her:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
“Many women do noble things, but you excel them all.”
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Charm is deceitful, and beauty is vain; but a woman who fears the LORD, she shall be praised.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Give her of the fruit of her hands! Let her works praise her in the gates!
