Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
The words given to King Lemuel; the prophecy which his mother taught him.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
What, O my son! and what, O son of my womb! Yea, what, O son of my vows! [[shall I say to thee?]]
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Give not thy strength to women, Nor thy ways to that which destroyeth kings!
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
It is not for kings, O Lemuel! It is not for kings to drink wine, Nor for princes to desire strong drink;
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Lest they drink, and forget the law, And pervert the rights of any of the afflicted.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Give strong drink to him who is ready to perish, And wine to him that hath a heavy heart;
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Let him drink and forget his poverty, And remember his misery no more!
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Open thy mouth for the dumb, In the cause of every orphan!
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Open thy mouth, judge righteously, And maintain the cause of the poor and needy!
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Who can find a capable woman? Her worth is far above pearls.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
The heart of her husband trusteth in her, And he is in no want of gain.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
She doeth him good, and not evil, All the days of her life.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
She seeketh wool and flax, And worketh willingly with her hands.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
She is like the merchants' ships; She bringeth her food from afar.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
She riseth while it is yet night, And giveth food to her family, And a task to her maidens.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
She layeth a plan for a field, and buyeth it; With the fruit of her hands she planteth a vineyard.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
She girdeth her loins with strength, And maketh strong her arms.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
She perceiveth how pleasant is her gain, And her lamp is not extinguished in the night.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
She putteth forth her hands to the distaff, And her hands take hold of the spindle.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
She spreadeth out her hand to the poor, Yea, she reacheth forth her hands to the needy.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
She hath no fear for her household on account of the snow, For all her household are clothed with crimson.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
She maketh for herself coverlets; Her clothing is of fine linen and purple.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Her husband is known in the gates, When he sitteth with the elders of the land.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
She maketh linen garments and selleth them, And delivereth girdles to the merchant.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Strength and honor are her clothing; And she laugheth at the days to come.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
She openeth her mouth with wisdom, And kind instruction is upon her tongue.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
She looketh well to the ways of her household, And eateth not the bread of idleness.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Her children rise up, and extol her; Her husband, and praiseth her, [[saving, ]]
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
“Many daughters have done, virtuously, But thou excellest them all.”
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Grace is deceitful, and beauty vain; But the woman that feareth the LORD, she shall be praised.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Give ye her of the fruit of her hands, And let her works praise her in the gates.
