Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
The words of king Lemuel, the prophecy that his mother taught him:
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
What, my son? and what, O son of my womb? and what, O son of my vows?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Give not thy strength unto women, nor thy ways to them that destroy kings.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
It is not for kings, Lemuel, it is not for kings to drink wine, nor for rulers [to say], Where is the strong drink?
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
— lest they drink and forget the law, and pervert the judgment of any of the children of affliction.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Give strong drink unto him that is ready to perish, and wine unto the bitter of soul:
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
let him drink, and forget his poverty, and remember his misery no more.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Open thy mouth for the dumb, for the cause of all those that are left desolate.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Open thy mouth, judge righteously, and minister justice to the afflicted and needy.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
Who can find a woman of worth? for her price is far above rubies.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
The heart of her husband confideth in her, and he shall have no lack of spoil.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
She doeth him good, and not evil, all the days of her life.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
She seeketh wool and flax, and worketh willingly with her hands.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
She is like the merchants' ships: she bringeth her food from afar;
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
And she riseth while it is yet night, and giveth meat to her household, and the day's work to her maidens.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
She considereth a field, and acquireth it; of the fruit of her hands she planteth a vineyard.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
She girdeth her loins with strength, and maketh strong her arms.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
She perceiveth that her earning is good; her lamp goeth not out by night.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
She putteth her hands to the distaff, and her hands hold the spindle.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
She stretcheth out her hand to the afflicted, and she reacheth forth her hands to the needy.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
She is not afraid of the snow for her household; for all her household are clothed with scarlet.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
She maketh herself coverlets; her clothing is byssus and purple.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Her husband is known in the gates, when he sitteth among the elders of the land.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
She maketh body linen and selleth it, and delivereth girdles unto the merchant.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Strength and dignity are her clothing, and she laugheth [at] the coming day.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
She openeth her mouth with wisdom; and upon her tongue is the law of kindness.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
She surveyeth the ways of her household, and eateth not the bread of idleness.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Her children rise up and call her blessed; her husband [also], and he praiseth her:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Many daughters have done worthily, but thou excellest them all.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Gracefulness is deceitful and beauty is vain; a woman [that] feareth Jehovah, she shall be praised.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Give her of the fruit of her hands, and let her own works praise her in the gates.
