Притчи 31
1 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
The words of king Lemuel; the oracle which his mother taught him.
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
What, my son? and what, O son of my womb? And what, O son of my vows?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
Give not thy strength unto women, Nor thy ways to that which destroyeth kings.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
It is not for kings, O Lemuel, it is not for kings to drink wine; Nor for princes [to say], Where is strong drink?
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
Lest they drink, and forget the law, And pervert the justice [due] to any that is afflicted.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
Give strong drink unto him that is ready to perish, And wine unto the bitter in soul:
7 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
Let him drink, and forget his poverty, And remember his misery no more.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
Open thy mouth for the dumb, In the cause of all such as are left desolate.
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
Open thy mouth, judge righteously, And minister justice to the poor and needy.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
A worthy woman who can find? For her price is far above rubies.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
The heart of her husband trusteth in her, And he shall have no lack of gain.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
She doeth him good and not evil All the days of her life.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
She seeketh wool and flax, And worketh willingly with her hands.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
She is like the merchant-ships; She bringeth her bread from afar.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
She riseth also while it is yet night, And giveth food to her household, And their task to her maidens.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
She considereth a field, and buyeth it; With the fruit of her hands she planteth a vineyard.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
She girdeth her loins with strength, And maketh strong her arms.
18 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
She perceiveth that her merchandise is profitable; Her lamp goeth not out by night.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
She layeth her hands to the distaff, And her hands hold the spindle.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
She stretcheth out her hand to the poor; Yea, she reacheth forth her hands to the needy.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
She is not afraid of the snow for her household; For all her household are clothed with scarlet.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
She maketh for herself carpets of tapestry; Her clothing is fine linen and purple.
23 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
Her husband is known in the gates, When he sitteth among the elders of the land.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
She maketh linen garments and selleth them, And delivereth girdles unto the merchant.
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
Strength and dignity are her clothing; And she laugheth at the time to come.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
She openeth her mouth with wisdom; And the law of kindness is on her tongue.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
She looketh well to the ways of her household, And eateth not the bread of idleness.
28 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
Her children rise up, and call her blessed; Her husband [also], and he praiseth her, [saying]:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
Many daughters have done worthily, But thou excellest them all.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
Grace is deceitful, and beauty is vain; [But] a woman that feareth Jehovah, she shall be praised.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
Give her of the fruit of her hands; And let her works praise her in the gates.
