Притчи 30
1 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
Töwendikiler Yakehning oghli Agurgha wehiy bilen kelgen sözlerdur: Bu adem Itiyelge, yeni Itiyel bilen Ukalgha mundaq sözlerni dégen: —
2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
Men derweqe insanlar arisidiki eng nadini, haywan’gha oxshashturmen; Mende insan eqli yoq.
3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
Danaliqni héch ögenmidim; Eng Pak-Muqeddes Bolghuchi heqqidimu sawatim yoqtur.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!
Kim ershke kötürülgen, yaki ershtin chüshken? Kim shamalni qollirida tutqan? Kim sularni Öz tonigha yögep qoyghan? Kim yer-zéminning chégralirini belgiligen? Uning ismi néme? Uning Oghlining ismi néme? Bilemsen-yoq?
5 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
Tengrining herbir sözi sinilip ispatlinip kelgendur; U Özige tayan’ghanlarning hemmisini qoghdaydighan qalqandur.
6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
Uning sözlirige héch nerse qoshma; Undaq qilsang, U séni eyibleydu, Séning yalghanchiliqing ashkarilinidu.
7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра:
I [Xudayim], Sendin ikki nersini tileymen; Men ölgüche bularni mendin ayimighaysen: —
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
Saxtiliq we yalghanchiliqni mendin yiraq qilghaysen; Méni gadaymu qilmay, baymu qilmay, belki éhtiyajimgha layiqla riziq bergeysen.
9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
Chünki ziyade toyup ketsem, Sendin yénip: «Perwerdigar dégen kim?» — dep qélishim mumkin. Yaki gaday bolup qalsam, oghriliq qilip, Sen Xudayimning namigha dagh keltürüshim mumkin.
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
Xojayinining aldida uning quli üstidin shikayet qilma, Bolmisa u séni qarghap lenet qilidu, eyibkar bolisen.
11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
Öz atisini qarghaydighan, Öz anisigha bext tilimeydighan bir dewr bar,
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
Özini pak chaghlaydighan, emeliyette meynetchilikidin héch yuyulmighan bir dewr bar,
13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
Bir dewr bar — ah, kibirlikidin neziri némidégen üstün, Hakawurluqidin hali némidégen chong!
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
Uning ajizlar we yoqsullarni yalmap yutuwétidighan chishliri qilichtek, Éziq chishliri pichaqtek bolghan bir dewr bar!
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига!
Zülükning ikki qizi bar, ular herdaim: «Bergin, bergin» dep towlishar. Hergiz toyunmaydighan üch nerse bar, hergiz qanaetlenmeydighan töt nerse bar, ular bolsimu: —
16 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига; (Sheol h7585)
Gör, tughmas xotunning qarni, Sugha toyunmighan qurghaq Yer. We hergiz «boldi, toydum» démeydighan ottin ibaret. (Sheol h7585)
17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
Atisini mesxire qilidighan, Anisini kemsitidighan közni bolsa, Qagha-quzghunlar choqular, Bürkütning balilirimu uni yer.
18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Men üchün intayin tilsimat üch nerse bar; Shundaq, men chüshinelmeydighan töt ish bar: —
19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
Bürkütning asmandiki uchush yoli, Yilanning tashta béghirlap mangidighan yoli, Kémining déngizdiki yoli we yigitning qizgha ashiq bolushtiki yolidur.
20 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
Zinaxor xotunning yolimu shundaqtur; U bir némini yep bolup aghzini sürtiwetken kishidek: «Men héchqandaq yamanliqni qilmidim!» — deydu.
21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
Yer-zémin üch nerse astida biaram bolar; U kötürelmeydighan töt ish bar: —
22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
Padishah bolghan qul, Tamaqqa toyghan hamaqet,
23 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
Nepretke patqan, erge tegken xotun, Öz xanimining ornini basqan dédek.
24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
Yer yüzide téni kichik, lékin intayin eqilliq töt xil janiwar bar: —
25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
Chömüliler küchlük xelq bolmisimu, biraq yazda ozuq teyyarliwélishni bilidu;
26 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
Sughurlar özi ajiz bir qowm bolsimu, xada tashlarning arisigha uwa salidu;
27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
Chéketkilerning padishahi bolmisimu, lékin qatar tizilip retlik mangidu;
28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
Keslenchükni qol bilen tutuwalghili bolidu, Lékin xan ordilirida yashaydu.
29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
Qedemliri heywetlik üch janiwar bar, Kishige zoq bérip mangidighan töt nerse bar: —
30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
Haywanatlar ichide eng küchlük, héch némidin qorqmas shir,
31 Стегнатият през корема кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
Zilwa beyge iti, Téke, We puqraliri qollaydighan padishahdur.
32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
Eger sen exmeqliq qilip özüngni bek yuqiri orun’gha qoyuwalghan bolsang, We yaki telwe bir oyda bolghan bolsang, Qolung bilen aghzingni yum!
33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
Kala süti qochulsa sériq may chiqar; Birining burni mijilsa, qan chiqar; Adawet qozghap intiqam oylisa jédel-majira chiqar.
