< Притчи 30 >

1 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
Төвәндикиләр Якәһниң оғли Агурға вәһий билән кәлгән сөзләрдур: Бу адәм Итийәлгә, йәни Итийәл билән Укалға мундақ сөзләрни дегән: —
2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
Мән дәрвәқә инсанлар арисидики әң надини, һайванға охшаштурмән; Мәндә инсан әқли йоқ.
3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
Даналиқни һеч үгәнмидим; Әң Пак-Муқәддәс Болғучи һәққидиму саватим йоқтур.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!
Ким әршкә көтирилгән, яки әрштин чүшкән? Ким шамални қоллирида тутқан? Ким суларни Өз тониға йөгәп қойған? Ким йәр-зиминниң чегаралирини бәлгүлигән? Униң исми немә? Униң Оғлиниң исми немә? Биләмсән-йоқ?
5 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
Тәңриниң һәр бир сөзи синилип испатлинип кәлгәндур; У Өзигә таянғанларниң һәммисини қоғдайдиған қалқандур.
6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
Униң сөзлиригә һеч нәрсә қошма; Ундақ қилсаң, У сени әйипләйду, Сениң ялғанчилиғиң ашкарилиниду.
7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра:
И [Худайим], Сәндин икки нәрсини тиләймән; Мән өлгичә буларни мәндин айимиғайсән: —
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
Сахтилиқ вә ялғанчилиқни мәндин жирақ қилғайсән; Мени гадайму қилмай, байму қилмай, бәлки еһтияҗимға лайиқла рисқ бәргәйсән.
9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
Чүнки зиядә тоюп кәтсәм, Сәндин йенип: «Пәрвәрдигар дегән ким?» — дәп қелишим мүмкин. Яки гадай болуп қалсам, оғрилиқ қилип, Сән Худайимниң намиға дағ кәлтүрүшим мүмкин.
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
Ғоҗайининиң алдида униң қули үстидин шикайәт қилма, Болмиса у сени қарғап ләнәт қилиду, әйипкар болисән.
11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
Өз атисини қарғайдиған, Өз анисиға бәхит тилимәйдиған бир дәвир бар,
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
Өзини пак чағлайдиған, әмәлийәттә мәйнәтчилигидин һеч жуюлмиған бир дәвир бар,
13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
Бир дәвир бар — аһ, кибирлигидин нәзири немидегән үстүн, Һакавурлуғидин һали немидегән чоң!
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
Униң аҗизлар вә йоқсулларни ялмап жутуветидиған чишлири қиличтәк, Езиқ чишлири пичақтәк болған бир дәвир бар!
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига!
Зүлүкниң икки қизи бар, улар һәрдайим: «Бәргин, бәргин» дәп товлишар. Һәргиз тоюнмайдиған үч нәрсә бар, һәргиз қанаәтләнмәйдиған төрт нәрсә бар, улар болсиму: —
16 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига; (Sheol h7585)
Гөр, туғмас хотунниң қарни, Суға тоюнмиған қурғақ Йәр. Вә һәргиз «болди, тойдум» демәйдиған оттин ибарәт. (Sheol h7585)
17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
Атисини мәсқирә қилидиған, Анисини кәмситидиған көзни болса, Қарға-қузғунлар чоқулар, Бүркүтниң балилириму уни йәр.
18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Мән үчүн интайин тилсимат үч нәрсә бар; Шундақ, мән чүшинәлмәйдиған төрт иш бар: —
19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
Бүркүтниң асмандики учуш йоли, Иланниң ташта беғирлап маңидиған йоли, Кеминиң деңиздики йоли вә жигитниң қизға ашиқ болуштики йолидур.
20 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
Зинахор хотунниң йолиму шундақтур; У бир немини йәп болуп ағзини сүртивәткән кишидәк: «Мән һеч қандақ яманлиқни қилмидим!» — дәйду.
21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
Йәр-зимин үч нәрсә астида беарам болар; У көтирәлмәйдиған төрт иш бар: —
22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
Падиша болған қул, Тамаққа тойған һамақәт,
23 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
Нәпрәткә патқан, әргә тәккән хотун, Өз ханиминиң орнини басқан дедәк.
24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
Йәр йүзидә тени кичик, лекин интайин әқиллиқ төрт хил җанивар бар: —
25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
Чөмүлиләр күчлүк хәлиқ болмисиму, бирақ язда озуқ тәйярливелишни билиду;
26 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
Суғурлар өзи аҗиз бир қовм болсиму, хада ташларниң арисиға уга салиду;
27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
Чекәткиләрниң падишаси болмисиму, лекин қатар тизилип рәтлик маңиду;
28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
Кәсләнчүкни қол билән тутувалғили болиду, Лекин хан ордилирида яшайду.
29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
Қәдәмлири һәйвәтлик үч җанивар бар, Кишигә зоқ берип маңидиған төрт нәрсә бар: —
30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
Һайванатлар ичидә әң күчлүк, һеч немидин қорқмас шир,
31 Стегнатият през корема кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
Зилва бәйгә ити, Текә, Вә пухралири қоллайдиған падишадур.
32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
Әгәр сән ахмақлиқ қилип өзүңни бәк жуқури орунға қоювалған болсаң, Вә яки тәлвә бир ойда болған болсаң, Қолуң билән ағзиңни юм!
33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
Кала сүти қочулса сериқ май чиқар; Бириниң бурни миҗилса, қан чиқар; Адавәт қозғап интиқам ойлиса җедәл-маҗира чиқар.

< Притчи 30 >