< Притчи 30 >

1 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
Кувинтеле луй Агур, фиул луй Яке. Кувинтеле ынцелепте ростите де омул ачеста пентру Итиел, пентру Итиел ши пентру Укал.
2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
Негрешит, сунт май прост декыт орьчине ши н-ам причепере де ом.
3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
Н-ам ынвэцат ынцелепчуня ши ну куноск штиинца сфинцилор.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!
Чине с-а суит ла черурь ши чине с-а коборыт дин еле? Чине а адунат вынтул ын пумний луй? Чине а стрынс апеле ын хайна луй? Чине а хотэрыт тоате марӂиниле пэмынтулуй? Кум се нумеште ел ши кум ыл кямэ пе фиул сэу? Штий ту лукрул ачеста?
5 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
Орьче кувынт ал луй Думнезеу есте ынчеркат. Ел есте ун скут пентру чей че се ынкред ын Ел.
6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
Н-адэуга нимик ла кувинтеле Луй, ка сэ ну те педепсяскэ ши сэ фий гэсит минчинос.
7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра:
Доуэ лукрурь Ыць чер: ну ми ле опри ынаинте де моарте!
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
Депэртязэ де ла мине неадевэрул ши кувынтул минчинос; ну-мь да нич сэрэчие, нич богэцие, дэ-мь пыня каре-мь требуе!
9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
Ка ну кумва, ын белшуг, сэ мэ лепэд де Тине ши сэ зик: „Чине есте Домнул?” Сау ка ну кумва, ын сэрэчие, сэ фур ши сэ яу ын дешерт Нумеле Думнезеулуй меу.
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
Ну клевети пе ун служитор ла стэпынул луй, ка сэ ну те блестеме ши сэ те фачь виноват.
11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
Есте ун ням де оамень каре блестемэ пе татэл сэу ши ну бинекувынтязэ пе мама са.
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
Есте ун ням де оамень каре се креде курат, ши тотушь ну есте спэлат де ынтинэчуня луй.
13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
Есте ун ням де оамень ай кэрор окь сунт труфашь ши каре ышь цин плеоапеле сус.
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
Есте ун ням де оамень ай кэрор динць сунт ниште сэбий ши але кэрор мэселе сунт ниште куците, ка сэ мэнынче пе чел ненорочит де пе пэмынт ши пе чей липсиць динтре оамень.
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига!
Липитоаря аре доуэ фете: „Дэ! дэ!” Трей лукрурь сунт несэциоасе, патру лукрурь ну зик ничодатэ: „Дестул!”,
16 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига; (Sheol h7585)
ши ануме: Локуинца морцилор, фемея стярпэ, пэмынтул, каре ну есте сэтул де апэ, ши фокул, каре ну зиче ничодатэ: „Дестул!” (Sheol h7585)
17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
Пе окюл каре ышь бате жок де татэл сэу ши несокотеште аскултаря де мамэ ыл вор скоби корбий де ла пырыу ши ыл вор мынка пуий де вултур.
18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Трей лукрурь сунт май пресус де путериле меле ши кяр патру пе каре ну ле пот причепе:
19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
урма вултурулуй пе чер, урма шарпелуй пе стынкэ, урма корабией ын мижлокул мэрий ши урма омулуй ла о фатэ.
20 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
Тот аша есте ши каля фемеий прякурве: еа мэнынкэ ши се штерӂе ла гурэ ши апой зиче: „Н-ам фэкут нимик рэу.”
21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
Трей лукрурь фак сэ се рэскоале о царэ ши патру лукрурь ну ле поате суфери:
22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
ун роб каре а ынчепут сэ ымпэрэцяскэ, ун небун каре аре пыне дин белшуг,
23 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
о фемее диспрецуитэ каре се мэритэ ши о роабэ каре моштенеште пе стэпынэ-са.
24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
Патру виетэць сунт май мичь пе пэмынт, ши тотушь динтре челе май ынцелепте:
25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
фурничиле, каре ну сунт ун попор таре, дар ышь прегэтеск храна вара;
26 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
шоаречий де мунте, каре ну сунт ун попор путерник, дар ышь ашазэ локуинца ын стынчь;
27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
лэкустеле н-ау ымпэрат, ши тотушь порнеск тоате ын чете;
28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
пэянженул ыл поць принде ку мыниле ши се гэсеште тотушь ын каселе ымпэрацилор.
29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
Трей фиинце ау о цинутэ фрумоасэ ши патру ау мерс мэрец:
30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
леул, витязул добитоачелор, каре ну се дэ ынапой динаинтя нимэнуй,
31 Стегнатият през корема кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
калул ынкингат гата ши цапул ши ымпэратул кэруя нимень ну-й поате ста ымпотривэ.
32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
Дакэ мындрия те ымпинӂе ла фапте де небуние ши дакэ ай гындурь реле, пуне мына ла гурэ:
33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
кэч батеря лаптелуй дэ смынтынэ, скэрпинаря насулуй дэ сынӂе ши стоарчеря мынией дэ чертурь.

< Притчи 30 >