Притчи 30
1 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
Ty fitaro’ i Agore, ana’ Ieake: onin-drehake, tinaro’ indatiy am’ Itiele, am’ Itiele naho i Okale:
2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
Derendereñe te am’ondaty iabio iraho; tsy amako ty hilala’ ondaty,
3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
mbore tsy nianarako ty hihitse, vaho tsy amako ty fahafohinañe i Masiñey.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!
Ia ty nionjom-b’an-dikerañe mb’eo vaho nizotso? Ia ty nahatontoñe o tiokeo an-taña’e mivokeñe? Ia ty nañolonkoloñe o ranoo an-tsaro’e ao? Ia ty nampijadoñe o hene olon-taneo? Ia ty tahina’e, naho ty tahinan’ana’e? Naho fohi’o!
5 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
Fonga niventeñe o tsaran’ Añahareo; ie fikalañe amo mitsolok’ ama’eo.
6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
Ko tovoña’o o tsara’eo, fa ho trevohe’e, vaho ho zoeñe t’ie bodiake.
7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра:
Roe ty raha ihalaliako ama’o; ko ifoneña’o ampara’ ty hivetrahako:
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
Ahankaño amako ze vande naho haremborake, le ko atolots’ahy ndra hararahañe ndra varabey, fahano ahy ty anjarako,
9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
tsy mone ho vontsin-draho vaho hitety Azo, ami’ty hoe: Ia ze o Iehovà zao? ke ho rarake iraho naho hampikametse, vaho hitera ty tahinan’ Añahareko.
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
Ko fosà’o ami’ty tompo’e ty mpitoroñe, kera hamatse azo re, vaho ho voa-hakeo irehe.
11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
Eo ty tariratse mitety an-drae, naho tsy mitata rene;
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
ty taminga malio amo maso’eo fe mboe tsy nisasa ami’ty haleora’e,
13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
ty tariratse mievoñevoñe amo maso’eo —akore ty fiandra’ o holi-maso’eo!
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
Eo ty taminga hanam-pibara ho famotsi’e naho meso ho vaza’e, hampibotsek’ o misotry an-tane atoio, naho o rarake am’ondatio.
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига!
Roe ty anake vave’ ty oletse, ‘meo, meo.’ Telo ty raha mitolom-piereñe: efatse ty tsy mahafivola ty hoe: ‘eneñe izay!’
16 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига; (Sheol h7585)
Tsy mahafivola ty hoe: ‘Soa izay’ ty tsikeokeoke, i beitsiterake, i tane tsy enen-dranoy, vaho ty afo (Sheol h7585)
17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
Ty maso miteratera rae, tsy mete avoho-drene, ho tsimohe’ o koàke am-bavataneo, vaho habotse’ ty tsimalaho tora’e.
18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Telo ty raha loho mahalatsa ahy, efatse ty tsy rendreko;
19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
ty liam-bantio an-dindiñe eñe, ty lia’ ty mereñe an-damilamy eo, ty lala’ o sambo añivo riakeo, vaho ty sata’ ondaty ami’ty somondrara.
20 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
Zao ty satan-karapilo: Mihinañe re naho mamò-bava vaho manao ty hoe: ‘Izaho tsy nanao raty.’
21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
Ambane’ raha telo ty mampañezeñezeñe i taney, ambane’ ty efatse re tsy mahaleo:
22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
ambane’ i trètreke t’ie ty mpanjaka, vaho ty dagola, t’ie etsa-kaneñe,
23 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
ambane’ ty rakemba tsy kokoañe t’ie engaen-dahy, vaho ty anak-ampatañe mandova aman-drakemba’e.
24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
Efatse ty raha kede’ ty tane toy, songa mahihitse:
25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
Foko tsy maozatse o vitikeo, fe halankañe’e ami’ty asara ty haneñe;
26 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
fifokoa tsy fatratse o trandrakeo, fe mpandranjy traño am-bato ao;
27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
tsy amam-panjàka o valalao, fe mirodo ki-pirimbo-ki-pirimboñe.
28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
Mete tsepahem-pitàñe ty tsàtsake, f’ie añ’anjombam-panjaka ao.
29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
Telo ty raha midoegadoega: efatse ty mitoandratoandra:
30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
ty liona, ie maozatse amo biby iabio, tsy eo ty itsolofiña’e;
31 Стегнатият през корема кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
i akoholahiy, naho ty oselahy, vaho ty mpanjaka miatreke i valobohòn-dahindefo’ey.
32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
Naho nanao hagegean-drehe nañonjom-batañe, ke nikilily, le tehafo am-pitàñe ty falie’o.
33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
Toe miova ho dibera ty ronono trobotroboeñe, naho mahatontom-piantsonañe te komondroeñe, vaho mampiforoforo haviñerañe t’ie troboeñe.
