Притчи 30
1 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;
The wordis of hym that gaderith, of the sone spuynge. The prophesie which a man spak, with whom God was, and which man was coumfortid bi God dwellyng with hym,
2 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;
and seide, Y am the moost fool of men; and the wisdom of men is not with me.
3 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.
Y lernede not wisdom; and Y knew not the kunnyng of hooli men.
4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!
Who stiede in to heuene, and cam doun? Who helde togidere the spirit in hise hondis? who bonde togidere watris as in a cloth? Who reiside alle the endis of erthe? What is name of hym? and what is the name of his sone, if thou knowist?
5 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.
Ech word of God is a scheld set a fiere, to alle that hopen in hym.
6 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.
Adde thou not ony thing to the wordis of hym, and thou be repreued, and be foundun a liere.
7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра:
I preiede thee twei thingis; denye not thou to me, bifor that Y die.
8 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;
Make thou fer fro me vanyte and wordis of leesyng; yyue thou not to me beggery and richessis; yyue thou oneli necessaries to my lijflode;
9 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.
lest perauenture Y be fillid, and be drawun to denye, and seie, Who is the Lord? and lest Y compellid bi nedynesse, stele, and forswere the name of my God.
10 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.
Accuse thou not a seruaunt to his lord, lest perauenture he curse thee, and thou falle doun.
11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.
A generacioun that cursith his fadir, and that blessith not his modir.
12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.
A generacioun that semeth cleene to it silf, and netheles is not waischun fro hise filthis.
13 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!
A generacioun whose iyen ben hiy, and the iye liddis therof ben reisid in to hiy thingis.
14 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.
A generacioun that hath swerdis for teeth, and etith with hise wank teeth; that it ete nedi men of erthe, and the porails of men.
15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига!
The watir leche hath twei douytris, seiynge, Brynge, bringe. Thre thingis ben vnable to be fillid, and the fourthe, that seith neuere, It suffisith;
16 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига; (Sheol h7585)
helle, and the mouth of the wombe, and the erthe which is neuere fillid with water; but fier seith neuere, It suffisith. (Sheol h7585)
17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.
Crowis of the stronde picke out thilke iye, that scorneth the fadir, and that dispisith the child beryng of his modir; and the briddis of an egle ete that iye.
18 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:
Thre thingis ben hard to me, and outirli Y knowe not the fourthe thing;
19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.
the weye of an egle in heuene, the weie of a serpent on a stoon, the weie of a schip in the myddil of the see, and the weie of a man in yong wexynge age.
20 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.
Siche is the weie of a womman auowtresse, which etith, and wipith hir mouth, and seith, Y wrouyte not yuel.
21 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:
The erthe is moued bi thre thingis, and the fourthe thing, which it may not susteyne;
22 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;
bi a seruaunt, whanne he regneth; bi a fool, whanne he is fillid with mete;
23 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.
bi an hateful womman, whanne sche is takun in matrymonye; and bi an handmaide, whanne sche is eir of hir ladi.
24 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:
Foure ben the leeste thingis of erthe, and tho ben wisere than wise men;
25 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;
amtis, a feble puple, that maken redi mete in heruest to hem silf;
26 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;
a hare, a puple vnmyyti, that settith his bed in a stoon;
27 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;
a locust hath no kyng, and al goith out bi cumpanyes; an euete enforsith with hondis,
28 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.
and dwellith in the housis of kingis.
29 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:
Thre thingis ben, that goon wel, and the fourthe thing, that goith richeli.
30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;
A lioun, strongeste of beestis, schal not drede at the meetyng of ony man;
31 Стегнатият през корема кон; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.
a cok gird the leendis, and a ram, and noon is that schal ayenstonde him.
32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.
He that apperith a fool, aftir that he is reisid an hiy; for if he hadde vndurstonde, he hadde sett hond on his mouth.
33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.
Forsothe he that thristith strongli teetis, to drawe out mylk, thristith out botere; and he that smytith greetli, drawith out blood; and he that stirith iris, bringith forth discordis.
