Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
I oghlum, telimimni untuma, Dégenlirimni hemishe könglüngde ching tut.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
Chünki u sanga beriketlik künler, uzun ömür we xatirjemlik qoshup béridu.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Méhriban we heq-semimiy bolushtin waz kechme, Bularni boynunggha ésiwal, Qelbingge pütiwal.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
Shundaq qilghanda Xuda we bendilerning neziride iltipatqa layiq bolisen, danishmen hésablinisen.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Öz eqlingge tayanmay, Perwerdigargha chin qelbing bilen tayan’ghin;
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Qandaqla ish qilsang, Perwerdigarni tonushqa intil; U sanga toghra yollarni körsitidu.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Özüngni eqilliq sanima; Perwerdigardin eyminip, yamanliqtin yiraq bol.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
Shundaq qilghiningda, bu ishlar derdingge derman, Ustixanliringgha yilik bolidu.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Perwerdigarning hörmitini qilip mal-dunyayingdin hediyelerni sun’ghin, Étizingdin tunji chiqqan mehsulatliringdin Uninggha atighin;
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Shundaq qilghiningda, ambarliring ashliqqa tolup tashidu, Sharab kölchekliringde yéngi sharab éship-téship turidu.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
I oghlum, Perwerdigarning terbiyisige biperwaliq qilma, Uning tenbihidin bezme.
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Chünki, ata eziz körgen oghligha tenbih-terbiye bergendek, Perwerdigar kimni söygen bolsa uninggha tenbih-terbiye béridu.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Danaliqqa muyesser bolghan kishi, Yoruqluqqa ige bolghan kishi némidégen bextlik-he!
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Chünki danaliqning paydisi kümüshning paydisidin köptur, Qimmiti sap altunningkidinmu ziyadidur.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
U leel-yaqutlardin qimmetliktur, Intizar bolghan herqandaq nersengdin héchbirimu uninggha teng kelmestur.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Danaliqning ong qolida uzun ömür, Sol qolida bayliq we shöhret bardur.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Uning yolliri sanga xush puraq tuyulur, Uning barliq teriqiliri séni aram tapquzur.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
U özini tapqan ademge «hayatliq derixi»dur, Uni ching tutqan kishi némidégen bextlik!
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
Perwerdigar danaliq bilen yer-zéminni berpa qildi, Hékmet bilen asmanni ornatti.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
Uning bilimi bilen yerning chongqur qatlamliri yérildi, Hemde bulutlardin shebnem chüshti.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
I oghlum! [Danaliq bilen bilimni] közüngdin chiqarma, Pishqan hékmet we pem-parasetni ching tut.
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
Shuning bilen ular jéninggha jan qoshidu, Boynunggha ésilghan ésil marjandek sanga güzellik qoshidu.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Shu chaghda yolungda aman-ésen mangalaysen, Yolda putlashmaysen.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Yatqanda héch némidin qorqmaysen, Yétishing bilenla tatliq uxlaysen.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Béshinggha dehshetlik wehime chüshkende qorqmighin, Rezillerning weyranchiliqidin ghem qilmighin!
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
Chünki Perwerdigar séning tayanchingdur, U putungni qapqanlardin néri qilidu.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Peqet qolungdin kelsila, hajetmenlerdin yaxshiliqni ayimighin.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Qolum-qoshniliring séningdin ötne sorap kirse, «Qaytip kétip, ete kelgin, ete bérey» — démigin.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Qoshnanggha ziyankeshlik niyitide bolma, Chünki u sanga ishinip yéningda xatirjem yashaydu.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Birsi sanga ziyan yetküzmigen bolsa, Uning bilen sewebsiz majiralashma.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Zulumxor kishige heset qilma, Uning yol-tedbirliridin héchnémini tallima.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
Chünki qingghir yollarni mangidighanlar Perwerdigarning neziride yirginchliktur, Lékin Uning sirdash dostluqi durus yashawatqan ademge teelluqtur.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
Perwerdigarning leniti rezillik qilghuchining öyididur, Lékin U heqqaniy ademning öyige bext ata qilur.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Berheq, mesxire qilghuchilarni U mesxire qilidu, Lékin kichik péil kishilerge shepqet körsitidu.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
Danalar shöhretke warisliq qilidu, Lékin hamaqetler reswa qilinidu.
