Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Mans bērns, neaizmirsti manu mācību, bet lai tava sirds patur manus baušļus.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
Jo tie tev pieliks daudz dienu un dzīvības gadus un mieru.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Žēlastība un ticība tevi neatstās; sien tos ap savu kaklu un ieraksti tos savas sirds galdiņā;
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
Tad tu atradīsi žēlastību un labprātību Dieva un cilvēku acīs.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Paļaujies uz To Kungu no visas savas sirds un nepaļaujies uz savu gudrību.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Visos savos ceļos ņem Viņu vērā, tad Viņš darīs līdzenas tavas tekas
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Neesi gudrs savās acīs; bīsties To Kungu un atkāpies no ļauna.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
Tās būs tavai miesai zāles, kas dziedina, un atspirgšana taviem kauliem.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Godā To Kungu no savas mantas, un no visa sava ienākuma pirmajiem,
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Tad tavi šķūņi pildīsies ar pilnību, un tavi vīna spaidi plūdīs no jauna vīna.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Mans bērns, neatmet Tā Kunga pamācīšanu, un lai viņa pārmācīšana tev neriebj;
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Jo ko Tas Kungs mīļo, to Viņš pārmāca, kā tēvs dēlu, pie kā tam labs prāts.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Svētīgs tas cilvēks, kas atradis gudrību, un cilvēks, kam tiek saprašana.
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Viņu mantot ir labāki nekā sudrabu mantot, un viņu krāt labāki nekā spožu zeltu.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
Viņa ir dārgāka pār pērlēm un viss, ko tu kārotos, tai netiek līdzi.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Garš mūžs ir viņas labā rokā, un viņas kreisā bagātība un gods.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Viņas ceļi ir jauki ceļi, un visas viņas tekas ir miers.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
Viņa ir dzīvības koks tiem, kas viņu tver, un kas viņu cieti tur, tas ir laimīgs.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
Tas Kungs ar gudrību licis pamatus zemei, ar saprašanu viņš sataisījis debesis.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
Caur viņa ziņu plūda ūdens plūdi, un padebeši pilēja ar rasu.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Mans bērns, lai tās neizzūd no tavām acīm, pasargi apdomīgu prātu un samaņu.
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
Jo tā būs tavas dvēseles dzīvība un glītums tavam kaklam.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Tad tu savu ceļu staigāsi droši, un tava kāja nepiedauzīsies;
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Apguldamies tu nebīsies, bet gulēsi, un tavs miegs būs gards.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Tu nebīsies no piepešas izbailes, nedz no bezdievīgo posta, kad tas nāk;
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
Jo Tas Kungs būs tavs patvērums un pasargās tavu kāju no valgiem.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Neliedzies labu darīt, kam tas nākas, ja Dievs devis, ka tev pie rokas, to darīt;
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Nesaki uz savu tuvāko: „Ej un nāc, es tev rīt došu!“un tev tomēr ir.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Neperē ļauna pret savu tuvāko, kad tas tev uzticēdamies pie tevis dzīvo.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Nebaries par nepatiesu ar cilvēku ja viņš tev ļauna nav darījis.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Neapskaudi varas darītāju un neizraugies sev neviena no viņa ceļiem;
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
Jo netiklais Tam Kungam ir negantība, bet viņam ir draudzība ar sirdsskaidriem.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
Tā Kunga lāsti ir bezdievīga namā, bet taisno mājas vietu viņš svētī.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Smējējus tiešām viņš apsmies, bet pazemīgiem dos žēlastību.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
Gudrie iemantos godu, bet ģeķi atradīs kaunu.
