Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Mofavrenimoke, nagrama rempima hugamua kea kage'okanio. Hianagi kasegeni'a kagu'tumote erintegeno meno.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
Na'ankure kaza nehanigenka, karimpa frune zaza kafuzage knare hunka maninka vugahane.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Atregeno vahe'ma knare kavukvama huntezamo'ene, tamage avu'avamo'a katreno ovino. Hagi knankempi nofi kintegeno me'ne'na kagu'tumote avonkrentegeno meno.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
E'ina'ma hanankeno'a, Anumzamo'ene vahe'mo'zanena kavesinegante'za, husga hugantegahaze.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Anumzamofona mika kagu'areti hunka antahi'neminka, nagrani'a antahintahiretira makazana hugahue hunka osuo.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Hanki mikazama hanampina antahiminka agihanta nevazigeno, vanana kana azeri ante fatgo hugantegahie.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Kagraka'a antahizankura knare hu'ne hunka eri antesga osunka, Anumzamofonku koro huntenka agorga'a nemaninka, havi avu'ava zana kamefi humio.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
E'i ana'ma hanankeno'a, kavufa kazeri neganamreno, zaferina ka'a kazeri hanavetigahie.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Feno zanka'anu'ene hozakafima pusama nenama hania nezanteti'ene Ra Anumzamofona aminka, agia erintesga huo.
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Ana hanankeno Anumzamo'a kaza nehina nezama ante nonka'amo'a aviteno herafi neramina, waini tintafemofona kasefa waini timo aviteno tagiramigahie.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Mofavre'nimoka Ra Anumzamoma, kazeri fatgo hania kegura, kamefira huomige, kazeri fatgoma hunaku kazeri akorisiana karimpagna osuo.
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Na'ankure mago ne'mo'ma mofavre'ama avesima nenteno azeri fatgo nehiankna huno, Ra Anumzamo'a avesimantea vahera azeri fatgo nehie.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Iza'o knare antahintahigu hakreno e'nerino, antahi ama'huzama erisimo'a, muse hugahie.
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Na'ankure ana knare antahintahimofona mizama'amo'a, silvaretima e'neriza zagoa agateneregeno, goliretima e'neriza zagoa, mago'ane agatere'ne.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
Knare antahintahimo'a mizama'amo mreri'nea havea agatere'ne, mago'a zankuma nentahinka kavesi kavesima nehana zantamina ageterene.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Zaza knama maninka vuzamo'a, knare antahintahimofona tmaga azampi megeno, hoga kaziga azampina fenone, agi husaga hu'za me'ne.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Knare antahintahimofo avu'ava'ma huzamo'a, krimpafru nehunka muse hugahane.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
Iza'o ana knare antahintahima azerimo'a, asimu eri zafagna hu'neankino, agri avesizama azeri hampo'na hanimo'a muse hugahie.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
Ra Anumzamo'a knare antahi'zama'areti, ama mopamofo tra'a erifore nehuno, antahi ama' hu antahi'zama'areti mona eri fore hu'ne.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
Agra'a antahizanteti higeno timo'a mopa agu'afintira katati huno marerigeno, hampomo'a atakora nerie.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Mofavre'nimoke atregeno knare antahintahizane, havizane knare zanema antahinka refkohu kavukva'zana kagripintira fanane osina, kegava huo.
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
Hagi ana antahizamo'a kasimu kaminigenka za'za kna nemaninankeno, asunku'zamo'a knankempi kavasese huganteaza hugahie.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Ana nehunka kama vananana, kva hugantenkenka traka osunka, knare hunka vugahane.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Kavu'ma masesanana kore osunka, haganentake kavu masegahane.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Ame huno hazenkema esigenka kagra korera nosunka, kefo vahe'ma knazamo'ma azeri haviza hanigenka, korera osuo.
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
Na'ankure Ra Anumzamo kagrira kegava hugante'nesigeno, kagafina krifumo'a aze'origahie.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Kagrama azama huga kankamunte'ma mani'nesunka, atupa'ma hu'ne'naza vahera amane aza huo.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Tva'onkare nemani'simofona amiga'ma hu'nesunka, oki ege'na kami'neno hunka osuo.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Tva'onkare nemanisaza vahera hazenke zamikea retro osuo. Na'ankure kagrikura taza hugahie hu'za antahinegamize.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Kegafa'a omaneno, mago kefozama huogante'nesnigenka, mago nera azerinka keaga huonto.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Hazenkema hanaza vahe'mokizmi zamavu'zmavakura kegasane nosunka, zamagrama hanaza zamavu'zmavara osuo.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
Na'ankure Ra Anumzamo'a akrehe krehe zamavu'zmava'ene vahekura avesra huno agote'nezmanteno, fatgo zamavu'zmava'ma nehaza vaheku avesi'nezmante.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
Kefo zamavu'zmava'ma nehaza vahe'mokizmi naga'zmimofona, Ra Anumzamo'a kazusi hunezmante. Hianagi fatgo ne'mofo nagapina asomu hunezmante.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Vahe'mokizmima azanava kema huzmante vahe'mofona, Ra Anumzamo'a agri'enena azanava ke huntegahie. Hianagi anteramino manimofona, asunku hunente.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
Knare antahi'zane vahe'mo'a, ra agi erigahianagi, neginagi antahi'zane vahe'mo'za, zamagazegu hugahaze.
